Лица в облаците, игра за деца и малко метеорология

В „Хамлет“ на Шекспир принцът пита Полоний дали вижда онзи облак, който е почти във формата на камила. Полоний отговаря, че наистина прилича на камила. После Хамлет решава, че е като невестулка, а накрая като кит, и Полоний се съгласява с всичко (MIT (The Complete Works of William Shakespeare)). Играта „на какво прилича облакът“ е за всяка възраст. Ето как да я играете с деца и какво да им разкажете за облаците.

Кои облаци са най-добри

Най-подходящи за игра са купестите облаци, на латински cumulus. Международният атлас на облаците на Световната метеорологична организация (СМО) ги описва като отделни облаци с ясни очертания, обикновено плътни, които растат нагоре като издигащи се купчини, куполи или кули. Издутата им горна част често прилича на карфиол (Световна метеорологична организация (Международен атлас на облаците)). Осветените от слънцето части са ослепително бели, а основата е по-тъмна и почти хоризонтална.

Метеорологичната служба на Великобритания (Met Office) превежда cumulus като „натрупан“, „пухкав“, като карфиол (Met Office (Метеорологична служба на Великобритания)). Met Office обяснява, че когато слънцето нагрява земята, земята загрява въздуха над себе си и той се издига, това обикновено дава купести облаци. Именно тези изпъкнали, заоблени форми са добри за профили, носове, опашки.

За другите видове Met Office дава кратък речник. Stratus или strato значи плосък и слоест, cirrus или cirro значи високо и влакнесто, alto значи средна височина, а nimbus или nimbo значи облак, който носи дъжд (Met Office (Метеорологична служба на Великобритания)).

Откъде идват облаците

Водната пара е невидима и е около нас през цялото време във въздуха (Met Office (Метеорологична служба на Великобритания)). Облакът се появява, когато във въздуха има твърде много пара, за да я задържи, и тя кондензира в малки капчици вода. Именно водата прави облака видим. Когато въздухът се издига, той се охлажда, а студеният въздух задържа по-малко пара от топлия. Капчиците са около една стотна от милиметъра в диаметър. Ако облакът е достатъчно високо и въздухът е достатъчно студен, той е от ситни ледени кристали и изглежда тънък и влакнест.

Слънцето не е единствената причина въздухът да се издигне. Когато въздухът среща хълм или планина, той се качва по склона и така често се образуват облаци от рода stratus (Met Office (Метеорологична служба на Великобритания)). Когато топъл въздух срещне студен, топлият се издига над студения и дава, между другото, облаци от рода nimbostratus.

Първата класификация на облаците е предложена през 1802 г. от Люк Хауърд (Luke Howard), лондонски фармацевт и любител метеоролог (Met Office (Метеорологична служба на Великобритания)). В книгата си „Модификациите на облаците“ той дава имена на различните облачни структури и днес пак ползваме почти същата система. Основните типове са три: stratus, cumulus и cirrus. Световната метеорологична организация ги е разширила до 10 основни групи, наречени родове. В атласа на СМО името Cumulus стои със забележка „Howard 1803“ (Световна метеорологична организация (Международен атлас на облаците)).

Игра за деца, лов на облаци

Тази част е наша идея, а не от източник. Постелете одеяло и легнете по гръб. За 10 минути всеки намира по един облак, който прилича на лице или на животно, и го рисува. После показва рисунката си и другите гадаят кой облак е бил. На края пробвайте да му измислите име: купест, пухкав или слоест.

След десет минути погледнете същото небе. Облаците се менят бързо (NASA GLOBE Observer), така че лицето може вече да го няма. Това е най-добрият момент да обсъдите защо облакът се променя: в небето работят слънцето и въздухът, а водата преминава от пара в капчици. По-големите деца могат да съберат малък албум и да запишат кога и приблизително къде са снимали всяко „лице“. Как да снимате такива находки, без да разкривате лица на хора и точното си местоположение, четете в Как да снимаме лица в предметите.

За любопитните има и истинска наука. Приложението GLOBE Observer на NASA събира наблюдения на облаци от хора по света, включително със снимки, и е част от програмата GLOBE, която е активна в хиляди училища (NASA GLOBE Observer). Дори прост запис, без допълнителните данни, е ценен. За да ползвате приложението, трябва да го свалите и да си направите профил, затова оставете това на възрастните.

Безопасност, не гледайте към Слънцето

Играта е с гледане нагоре, затова едно напомняне. Според NASA не е безопасно да се гледа директно Слънцето без специална защита за наблюдение на Слънцето, с изключение на кратката пълна фаза на слънчево затъмнение (NASA). Обикновените слънчеви очила не са безопасни за гледане към Слънцето, колкото тъмни и да са. Затова избирайте облаци, които са настрани от Слънцето, и учете децата да гледат встрани от него.

Опитайте сами

Следващия път, когато в небето има купести облаци, направете три снимки на един и същ облак през десет минути. Сравнете ги и решете как се е променило „лицето“. За още игри с очи и лица прочетете Игри с очички и парейдолия за деца. А как децата откриват лица още като бебета, е в статията Виждат ли бебетата лица.