Фотографски проекти за лица в предмети: книги и общности
Групи във Flickr, фотокнига с полароиди и рисунки по снимки: кои проверими проекти събират лица в предмети и какво можем да научим от правилата им.

Който веднъж започне да търси лица в предмети, рядко спира. Добрата новина е, че не е сам: има групи, книги и цели архиви с чужди находки. Събрахме тези, които успяхме да проверим, и ще кажем какво можем да научим от тях, преди да вдигнете телефона.
Faces in Places: от група във Flickr до книга
Добър пример е проектът Faces in Places, който започва скромно. Според Flickr Blog (2014) Джоди Смит (Jody Smith) снимал лица в предмети около десетилетие по-рано, по време на година на пътешествия. Други хора му писали за свои находки и той направил група, където всеки да събира снимките си. Така се появява „Faces in Places“.
Групата е във Flickr от 15 юни 2007 г. Когато я проверихме, в нея имаше над 7000 членове и около 27 600 снимки. Правилата са кратки:
- лицето трябва да е възникнало естествено;
- това не е група за портрети: снимки на човешки или животински лица могат да бъдат премахнати.
Идеята не остава само онлайн. Проектът се разраства в блог, а после и в книга: „Faces in Places: A Photographic Collection of Faces Found in Everyday Places“ от издателство Ammonite Press. Според Flickr Blog в нея има около 250 снимки на 100 фотографи от целия свят, а книжарница, която я предлага, говори за над 100 участници. Част от приходите от книгата отиват в детската благотворителна организация Hope for Children. Блогът е описан и в публикация на Фил Плейт (Phil Plait) в Discover от юли 2009 г. като ода за парейдолията.
Група „Pareidolia“: снимка с обяснение
Във Flickr има и по-стара група, наречена просто „PAREIDOLIA“, от 10 ноември 2004 г. При проверката имаше около 1700 членове и около 14 600 снимки. Тя е по-широка: приема всякакви неясни или случайни образи, които приличат на разпознаваеми неща, не само лица. Правилата са практични:
- всяка снимка има заглавие или подпис, който казва какво сте видели;
- дебели рамки не се допускат;
- огледални снимки се приемат само ако огледалността е естествена;
- облаци се приемат, когато формата е ясна, и то като близък план, а не като широк небесен пейзаж.
Най-полезното тук е първото правило. Подписът върху снимката е като малка история: „петно по стената“ и „недоволен чичко с мустаци“ са две различни снимки, а второто е половината удоволствие.
Един фотограф и неговият полароид
Не всички проекти са общности. Фотографът Джъстин Сътклиф (Justin Sutcliffe) издава през 2024 г. книгата „Objects Are People Too“ (Unicorn Publishing Group, твърда корица, 21 май 2024 г.). В нея има над 80 полароидни снимки на лица, които авторът вижда в предмети. Много от кадрите според описанието на книгата са случайни съчетания на предмети, които се появяват за кратко по време на работата му по света. Самият той казва за метода си: „Nothing sought, nothing staged“, тоест нищо не е търсено нарочно и нищо не е нагласяно.
Това е полезна граница. Кадърът, в който сте подредили три чаши като физиономия, е хубава игра. Лицето, което сте заварили, е находка, и именно такива снимки изисква групата Faces in Places.
От снимка към рисунка
Илюстраторът Кийт Ларсън (Keith Larsen) прави нещо друго. Той открива лица в предмети и ги рисува като герои в карикатурен стил, всеки с глупава история. В Instagram води профил за тези находки. В статия на My Modern Met от юни 2017 г. са описани примери: вратата на пералня става патица, а пожарен кран с очила се превръща в циклоп.
Какво да вземем от тези проекти
От горните примери излизат няколко прости правила, които важат и за вас:
- Естествено, не нагласено. Най-ценни са лицата, които са заварени, а не направени.
- Подпис. Две думи под снимката казват какво виждате и къде.
- Не портрети. Групата Faces in Places изрично не е за човешки лица.
- Търпение и отворени очи. В ръководство на Digital Photography School се съветва да оставите погледа си да се лута и да търсите лица в петна, камъни, облаци, сенки и форми на скали и дървета. Там има и съвет да споделяте снимките, за да започне разговор: попитайте другите какво виждат те.
Ако снимате по този начин, прочетете как да снимаме лица в предметите. А ако имате находка, която искате да покажете, изпратете ни снимка; другите ни материали за снимане са в раздел Как да снимаме.
Къде да прочетете още
- Групата Faces in Places във Flickr и PAREIDOLIA.
- Статията на Flickr Blog „Finding faces in unexpected places“.
- Книгата „Objects Are People Too“ на Джъстин Сътклиф.
- Статията в My Modern Met за рисунките на Кийт Ларсън.
Български проекти и общности по темата не открихме в източници, които можем да проверим, затова не ги изброяваме. Ако водите такава група, пишете ни на kontakt@eyebombing.bg и ще я проверим.
Източници
- Flickr Blog, 2014: Finding faces in unexpected places
- Flickr: група Faces in Places
- Flickr: група PAREIDOLIA
- Discover, 2009: публикация на Phil Plait за блога Faces in Places
- Bateman Books: Faces in Places, A Photographic Collection of Faces Found in Everyday Places
- London Review Bookshop: Justin Sutcliffe, Objects Are People Too (Unicorn Publishing Group, 2024)
- My Modern Met, 2017: Man Illustrates the Silly Faces He Finds Hiding in Ordinary Places
- Digital Photography School: What is Pareidolia and how to use it in Your Photography
Лица навсякъде е независимо списание и не е свързано с проекта „Eyebombing Bulgaria“ или с неговия автор. Снимките са със свободен лиценз или наши; източниците са посочени под всяка статия. Редакционна политика · Забелязахте грешка? Пишете ни на kontakt@eyebombing.bg.