Може ли да публикувате снимка на стенопис или статуя?

Ловците на лица в предмети снимат врати, стени, статуи и фасади. Рано или късно идва въпросът: може ли снимката на стенопис или скулптура да се сложи в блог или в социална мрежа? Тук е преглед на това, което казват текстът на българския закон и директивата на ЕС. Това не е правен съвет. За конкретен случай питайте юрист.

Първо, кое е защитено

Авторското право възниква за автора със създаването на произведението (Lex.bg (Закон за авторското право и сродните му права)). Сред защитените обекти са произведенията на изобразителното изкуство, реализираните произведения на архитектурата и фотографските произведения. Тоест статуята, фасадата и стенописът могат да имат автор с права. Вашата снимка също може да е обект на авторско право, ако е резултат на творческа дейност, както изисква чл. 3.

Защитата не е вечна. Авторското право се закриля, докато авторът е жив, и седемдесет години след смъртта му (чл. 27) (Lex.bg (Закон за авторското право и сродните му права)). Срокът започва да тече от 1 януари на годината след смъртта на автора (чл. 31).

Какво разрешава чл. 24

Законът изброява случаи, в които произведение може да се ползва без съгласието на носителя на авторското право и без заплащане на възнаграждение. Един от тях, чл. 24, ал. 1, т. 7, е точно за улицата: използване на произведения, „постоянно изложени на улици, площади и други обществени места“, „без механично контактно копиране“, както и излъчването или предаването им, ако това се извършва с „информационна или друга нетърговска цел“ (Lex.bg (Закон за авторското право и сродните му права)). Текстът на тази точка е изменен със закон, обнародван в „Държавен вестник“, бр. 100 от 2023 г., в сила от 1 декември 2023 г. В по-стара редакция, цитирана от портала caselaw.bg, точката говори за излъчване по безжичен път и за предаване по кабел или друго техническо средство (Caselaw.bg).

Накратко, по буквата на закона са важни три неща:

• произведението да е постоянно изложено на улица, площад или друго обществено място;
• използването да не е „механично контактно копиране“;
• целта да е информационна или друга нетърговска.

Законът не обяснява какво е „механично контактно копиране“ и не определя какво е „нетърговска цел“. В текста на закона, който проверихме, няма такава дефиниция. Затова къде минава границата, например за страница с реклами или за продажба на принтове, текстът не казва (Lex.bg (Закон за авторското право и сродните му права)).

Свободното използване е допустимо само в случаите, посочени в закона, и при условие че не се пречи на нормалното използване на произведението и не се увреждат законните интереси на носителя на авторското право (чл. 23, ал. 1) (Lex.bg (Закон за авторското право и сродните му права)). Подобно правило има и директивата на ЕС: изключенията „се прилагат само в някои специални случаи“, които не засягат нормалното използване на произведението и не засягат неоправдано законните интереси на притежателя на права (чл. 5, параграф 5) (Официален вестник на ЕС (Служба за публикации на ЕС)). Така че разрешението не е безкрайно.

В закона има и отделен случай, чл. 24, ал. 1, т. 2б: „случайното включване на произведение в друг материал“ (Lex.bg (Закон за авторското право и сродните му права)). Точката е нова, в сила от 1 декември 2023 г. Законът не обяснява кога включването е „случайно“, така че дали стенопис във фона на улична снимка попада тук, текстът не казва. Директивата позволява на държавите същото изключение, „случайно включване на произведение или на друг закрилян обект в друг продукт“ (чл. 5, параграф 3, буква „и“) (Официален вестник на ЕС (Служба за публикации на ЕС)).

Какво казва директивата на ЕС

Директива 2001/29/ЕО от 22 май 2001 г. позволява на държавите членки да предвидят изключение за „използване на произведения на архитектурата или скулптурата, създадени с цел да бъдат поставени постоянно на обществени места“ (чл. 5, параграф 3, буква „з“) (Официален вестник на ЕС (Служба за публикации на ЕС)). В английския текст пише „works, such as works of architecture or sculpture“, тоест двата вида са дадени като примери. Думата е „могат“: директивата дава възможност, а не задължение. Затова всяка държава решава дали и как да въведе изключението, а българският текст е един от възможните варианти.

Три примера по буквата на текста

Това не е правно становище, а четене на изреченията така, както са написани.

1. Снимате съвременен стенопис на улицата и слагате кадъра в личен профил. Ако целта наистина е информационна или друга нетърговска, а стенописът е постоянно изложен на улицата, условията на т. 7 изглеждат изпълнени (Lex.bg (Закон за авторското право и сродните му права)). Законът обаче не определя кога една цел е нетърговска.
2. Печатате същата снимка върху чаши за продажба. Целта вече е търговска, а т. 7 говори само за информационна или друга нетърговска цел. В такъв случай не се разчита на тази точка.
3. Снимате статуя, чийто автор е починал преди повече от седемдесет години. Срокът по чл. 27 е изтекъл. Според чл. 34 тогава произведението може да се използва свободно, но правото името на автора да се посочва и правото на запазване на целостта на произведението продължават безсрочно.

Снимането на работа е едно, а променянето ѝ е друго. Ако мислите за залепване на очи върху предмет, прочетете първо Айбомбинг без вреди.

Този преглед е само за авторското право върху заснетото произведение. Хората на снимката, частните имоти, личните данни и други правила са отделна тема. За хората и за данните в снимките има съвети в статията Как да снимаме лица в предметите.

Накратко

• Снимката ви може да е ваше произведение, а заснетото може да има свой автор (Lex.bg (Закон за авторското право и сродните му права)).
• Срокът на защитата е животът на автора плюс седемдесет години.
• Чл. 24, ал. 1, т. 7 разрешава използването на произведения, постоянно изложени на обществени места, за информационна или друга нетърговска цел.
• Законът не обяснява „нетърговска цел“. При съмнение питайте автора на произведението или юрист.

Този текст е обща информация за закона и директивата, както са публикувани към октомври 2026 г., а не правен съвет.