Как три знака станаха усмивка, от списание Puck до Карнеги Мелън

Едно двоеточие, едно тире, една скоба::-). Наклонете глава и виждате усмихнато лице. Всъщност там няма нищо, което да прилича на лице, освен подредбата. Историята на тази усмивка е по-стара и по-забавна, отколкото се очаква.

Лица от знаци още през 1881 г.

Книгата на рекордите на Гинес отбелязва, че най-ранното печатно използване на типографски знаци за изразяване на чувство е от 30 март 1881 г., в брой 212 на американското списание Puck, страница 65 (Guinness World Records). Четири лица са изградени от вертикално наредени знаци и изразяват радост, меланхолия, безразличие, учудване. Вежди, очи, уста от набрани знаци, преди да има компютри. Снимката в началото е изрязана от същата страница според Wikimedia Commons (Wikimedia Commons).

Шега, която никой не разбира

В началото на 80-те компютърната общност в университета Карнеги Мелън (Carnegie Mellon) ползва активно електронни дъски за съобщения, наричани bboards (Carnegie Mellon University (личната страница на Scott E. Fahlman)). Там преподаватели, служители и студенти обсъждат сериозни въпроси на равна нога, а разгорещените спорове са често явление.

Проблемът бил в шегите. Някои читатели не разбирали сарказма и пишели дълги опровержения, а те пък предизвиквали нови отговори, докато първоначалната нишка потъвала (Carnegie Mellon University (личната страница на Scott E. Fahlman)). В поне един случай шега била изтълкувана като сериозно предупреждение за безопасност. В писмен текст няма език на тялото и интонация, които да подскажат, че говорим на шега. Затова се предлагали различни маркери за шега.

Скот Фалман (Scott E. Fahlman) предлага знакосъчетанието:-), което според него е елегантно решение, защото ASCII терминалите по онова време го поддържат (Carnegie Mellon University (личната страница на Scott E. Fahlman)). Съобщението е кратко. То предлага:-) като маркер за шега, съветва да го четем настрани и добавя, че вероятно е по-икономично да се означава това, което не е шега, затова за такива съобщения предлага:-( (Carnegie Mellon University (личната страница на Scott E. Fahlman)). По-късно:-( бързо се превръща в знак за недоволство, раздразнение или гняв.

Копие от съобщението не е запазено и то дълго се смята за изгубено: самият Фалман пише, че не е пазил оригинала (Carnegie Mellon University (личната страница на Scott E. Fahlman)). През 2001–2002 г. служители на факултета, с подкрепа от Microsoft, претърсват архивните ленти и намират съобщението. Така днес се знае точната дата: 19 септември 1982 г., 11:44 ч. (Carnegie Mellon University (личната страница на Scott E. Fahlman)) Гинес води това като първия цифров емотикон (Guinness World Records).

Какво мисли авторът

Фалман е скромен. Той пише, че е изобретателят на „усмихнатото лице настрани“ или поне един от изобретателите (Carnegie Mellon University (личната страница на Scott E. Fahlman)). Вярва, че е измислил този знак и принципа „наклони глава настрани“ самостоятелно, и не си спомня нещо подобно преди своето съобщение от 1982 г. Допуска, че оператори на телетайпи може да са ползвали:-) и по-рано, и че идеята е могла да възниква и да изчезва. Но смята, че именно неговото предложение е това, което се е утвърдило.

Идеята бързо се разпространява из Карнеги Мелън, а после през първите компютърни мрежи към други университети и изследователски лаборатории (Carnegie Mellon University (личната страница на Scott E. Fahlman)). След няколко месеца вече има списъци с десетки „смайли“ лица: изненада с отворена уста, човек с очила, Ейбрахам Линкълн, Дядо Коледа, папата. Но в реална употреба остават само двете първоначални, подмигващото;-) и вариантите без нос.

Не всички харесват идеята. Критиците казват, че добрите автори нямат нужда да обясняват шегите си: Шекспир, Джонатан Суифт и Марк Твен са се справяли без тях (Carnegie Mellon University (личната страница на Scott E. Fahlman)). Фалман е съгласен до голяма степен и дори допуска, че усмихнатото лице е навредило на писмената комуникация повече, отколкото ѝ е помогнало. Но защитава идеята: в интернет всеки недоволен читател може да залее същия канал с отговор, а това в печатен роман не е възможно. Microsoft и AOL, пише Фалман на страницата си, превръщат знаците в малки картинки, а според него това убива закачливостта на оригинала.

Фалман цитира и Владимир Набоков, който казва, че често си мисли как трябва да има специален типографски знак за усмивка, вдлъбната черта като легнала кръгла скоба (Carnegie Mellon University (личната страница на Scott E. Fahlman)).

Какво прави мозъкът със:-)

Изследване на Churches и колеги в списание Social Neuroscience (2014) задава въпроса дали знаците:-) включват механизмите за лица, или мозъкът ползва други (Social Neuroscience). Двайсет души гледали изправени и обърнати лица. Гледали и емотикони, и безсмислени редици от знаци, а изследователите измервали мозъчната реакция N170. При лицата обръщането увеличава и забавя N170, а при предмети, които се възприемат по части, а не като цяло, го намалява.

Емотиконите показали обратното на лицата: голяма реакция, когато са изправени, и по-слаба, когато са обърнати (Social Neuroscience). Авторите смятат, че изправените емотикони се обработват в същите тилно-слепоочни области като лицата заради познатата си подредба. Но знаците, които представляват чертите, не се разпознават от по-страничните системи за откриване на черти, ползвани при обърнатите лица. С други думи, работата върши познатата подредба.

Опитайте сами

Измислете свое лице от знаци: две точки, една черта, скоба. После го обърнете и вижте дали лицето изчезва. Две точки и една чертичка стигат на мозъка. Затова и две пластмасови очи превръщат чайника в пингвин.