Усмихнати лица в предметите: защо мозъкът търси приятелски сигнали

Усмихнати лица в предметите виждаме по-често от сърдити. В онлайн изследване с 3815 участници 34% от снимките с илюзорни лица са оценени като щастливи и само 14% като ядосани (ScienceAlert). Мозъкът не спира дотам да открие „лице“ в контакта. Веднага му приписва и настроение, със същия механизъм, с който чете хората (Proceedings of the Royal Society B (PubMed Central), The University of Sydney).

Накратко: - Най-честата емоция в лицата от предмети е радостта, 34% срещу 14% за гнева, което по наше изчисление е около 2,4 пъти по-често (ScienceAlert). - Около 160 милисекунди след като видим предмета, мозъкът го обработва по-скоро като лице, а до около 250 милисекунди го прехвърля към обикновените предмети (Nature Communications (PubMed Central)). - Оценката на изражението на един предмет зависи от лицето, което сме видели преди него, точно както при хората (Proceedings of the Royal Society B (PubMed Central)). - Радостта се разпознава по-бързо при женствено изглеждащи илюзорни лица, а гневът при по-мъжествените (Neuroscience News). - Маймуните резус също задържат погледа си по-дълго върху предмети, в които хората виждат лица (Macquarie University).

Защо виждаме усмихнати лица в предметите

Детекторът на лица в мозъка работи с груб шаблон от две очи над нос и уста, затова се задейства от много предмети (The University of Sydney). Тази грешка е изгодна. Да пропуснеш истинско лице струва повече, отколкото да вдигнеш от време на време фалшива тревога (Proceedings of the Royal Society B (PubMed Central)).

Откриването е само първата стъпка. Социалните същества трябва да разберат дали срещу тях стои приятел или враг и какво чувства той. Затова мозъкът не изхвърля фалшивото лице, а анализира изражението му (The University of Sydney). Как изобщо работи този детектор, обясняваме в как мозъкът открива лице там, където няма никого, а основите на явлението са в какво е парейдолия.

Колко често предметите изглеждат щастливи

Най-голямата извадка с оценки на емоции е от онлайн експеримент, в който 3815 души оценяват над 200 снимки на илюзорни лица (ScienceAlert).

Източник: онлайн изследване с 3815 участници, 2022 (ScienceAlert); последният ред е наше изчисление като остатък до 100%

По наше изчисление по данни на същото изследване радостта, изненадата и неутралното изражение заедно покриват 72% от снимките (ScienceAlert). Типичното лице в предмет значи не изглежда заплашително. Извадката крие и една странност. При 90% от снимките средната оценка е „мъжко“ лице, а „женско“ получават само 9%. За това писахме в защо лицата в предметите изглеждат мъжки и с настроение.

Четвърт секунда, в която контактът е човек

Скоростта обяснява защо усмивката на мивката ни грабва, преди да сме помислили. В изследване на Националния институт по психично здраве на САЩ мозъчната активност на 22 души е записана с магнитоенцефалография, а данните на други 16 са анализирани с функционален ЯМР (Nature Communications (PubMed Central)). Наборът съдържа 96 изображения: по 32 човешки лица, илюзорни лица и сходни предмети без лице.

Около 160 милисекунди след показването илюзорното лице е по-близо до човешките лица, отколкото до предметите (Nature Communications (PubMed Central)). Към 260 милисекунди вече се групира с обикновените предмети. Вторият връх в активността, който се появява при истинските лица, при тях липсва. Разликата между лице в предмет и обикновен предмет се засича в зоните на зрителната кора, специализирани за лица. Зоните за предмети и сцени не я улавят.

Нашият извод е, че мозъкът първо вдига тревога за лице и чак след това проверява фактите. Тази първа реакция стига, за да придаде настроение на предмета, и то не изчезва, дори когато вече знаем, че гледаме мивка (The University of Sydney, Nature Communications (PubMed Central)).

Едно и също разчитане на изражения за хора и предмети

Как разчитаме изражението на предмет, проверяват учени от Университета в Сидни заедно с колеги от американския институт (The University of Sydney). Седемнайсет студенти оценяват 40 снимки на лица и 40 на предмети с лица по скала от „много ядосано“ до „много щастливо“. Всяко изображение им се показва 8 пъти (Proceedings of the Royal Society B (PubMed Central)).

Предметите получават последователни оценки и от един и същ човек, и от различни хора, въпреки че изглеждат много различно (Proceedings of the Royal Society B (PubMed Central)). Оценката зависи и от предишната картинка, нещо, което авторите сравняват с прелистването на профили в приложение за запознанства (The University of Sydney). Ефектът се пренася между двете категории и е по-силен, когато предметът е показан преди човешкото лице.

Авторите заключават, че разчитането на изражения не е строго свързано с човешките черти (Proceedings of the Royal Society B (PubMed Central)). По наше изчисление при 40 изображения и 8 повторения всеки участник дава по 320 оценки в блок, така че става дума за устойчив модел, а не за случайно впечатление.

Усмивката печели, но не при всяко лице

Психолози от Технологичния университет в Куинсланд показват на близо 100 души лица в предмети и мерят колко бързо и точно те различават радост от гняв (Neuroscience News). При лицата, оценени като по-женствени, радостта се разпознава по-бързо. При по-мъжествените по-бързо се засича гневът. Изследването е публикувано в списание на Американската психологическа асоциация.

Обяснението е, че по-бързо забелязваме радост по лица, които оценяваме като по-позитивни (Neuroscience News). Оттук правим наш извод. Щом 90% от лицата в предметите изглеждат мъжки, а мъжественият вид ускорява разпознаването на гнева, приятелският ефект не идва автоматично (ScienceAlert). Въпреки това радостта води с 34% срещу 14%. По наша преценка усмивката идва по-скоро от формата на самите предмети, например извити ръбове и дръжки, отколкото от вродено правило, че всичко е мило.

Следата при маймуните резус

Склонността не е само човешка и не е научена от анимационните филми. Маймуни резус гледат по-дълго снимки на предмети, в които хората виждат лица, отколкото сходни предмети без такъв ефект (Macquarie University). Проследяването на погледа показва, че се спират върху илюзорните очи и уста по същия начин, както при снимки на истински лица.

Авторите на изследването от 2017 г. виждат в това широко настроен механизъм, който споделяме с други видове (Macquarie University). Екипът от Сидни добавя еволюционната логика: бързото и чувствително откриване на емоция струва повече от рядката фалшива тревога (Proceedings of the Royal Society B (PubMed Central)). Който не забележи гнева на съплеменник, рискува повече от онзи, който се усмихне на пън.

Мини експеримент с лица в предмети у дома и в клас

Тестът от Сидни лесно се повтаря с телефон. Съберете 20 снимки на лица в предмети и помолете участниците да оценят всяка по скала от много ядосано до много щастливо, както в оригиналния опит (Proceedings of the Royal Society B (PubMed Central)). В лабораторията образът стои на екрана 250 милисекунди. У дома го показвайте за около секунда, за да остане оценката интуитивна.

Пуснете същите снимки втори път в друг ред. Ако една снимка изглежда по-весела след усмихнат предмет и по-сърдита след намръщен, сте видели ефекта на предишното лице (Proceedings of the Royal Society B (PubMed Central)). Накрая пребройте щастливите и ядосаните оценки и ги сравнете с 34% срещу 14% от голямата извадка (ScienceAlert).

Честата грешка е да подберете само снимките, които на вас ви се струват мили. Тогава резултатът показва вашия вкус, а не мозъка на участниците. В оригиналния опит всички оценяват един и същ набор, а редът се разбърква отделно за всеки човек (Proceedings of the Royal Society B (PubMed Central)). Изрежете кадрите в еднакъв квадрат, както са квадратни и лабораторните изображения от 400 на 400 пиксела, а съвети за светлината и за замазването на случайни минувачи има в как да снимаме лица в предметите.

Въпроси и отговори

Защо лицето в предмета не изчезва, когато знаем, че е контакт? Мозъкът го регистрира като лице за около 160 милисекунди, преди да се намеси съзнателната преценка (Nature Communications (PubMed Central)). Фалшивото откритие не се изтрива, а изражението му се анализира като на истинско лице (The University of Sydney).

Едни и същи изражения ли виждат всички хора? Като цяло да, защото оценките на различните наблюдатели съвпадат (Proceedings of the Royal Society B (PubMed Central)). При предметите обаче разминаването е по-голямо, отколкото при истинските лица.