Кога е Хелоуин и защо в тъмното виждаме страшни лица

Хелоуин е вечерта на 31 октомври, в навечерието на Деня на всички светии, и тази година се пада в събота (Библиотека на Конгреса на САЩ, Американски фолклорен център). Около 160 милисекунди, след като погледнем, мозъкът най-силно „чете“ въображаемото лице като истинско, затова клон или сянка ни стряскат, преди да сме разбрали какво виждаме (Nature Communications (PubMed Central)).

Кога е Хелоуин и откъде идва празникът

Корените му почти сигурно водят до келтския празник Самхейн в Ирландия (Библиотека на Конгреса на САЩ, Американски фолклорен център). Популярната версия, че Самхейн е келтската Нова година, е по-несигурна, защото се опира на неясна бележка на Юлий Цезар за галите. В календара от Колини съответното отбелязване вероятно трае три нощи и се пада в средата на месеца, което трудно отговаря на начало на година.

Католическата традиция поставя Хелоуин в тридневието на Всички светии, заедно с 1 ноември и Деня на мъртвите на 2 ноември (Библиотека на Конгреса на САЩ, Американски фолклорен център). Страшните истории също са стари. Сред тях е приключението на Нера, в което оживява трупът на обесен затворник.

Нощите на мъртвите в българския календар

Българската традиция има свои дни, в които живите мислят за отвъдното. Православната църква отбелязва три основни задушници, съботни дни за молитва за починалите: Архангелова, Черешова и Месопустна (БТА). Архангеловата, наричана още Мъжка, предшества празника на св. Архангел Михаил, а миналата година БТА я отрази на 1 ноември. Църквата препоръчва храната да се освещава и раздава за душите на починалите, а не да се оставя на гробовете.

С нощните страхове е свързан най-плътно друг период, мръсните дни от Коледа до Йордановден (Регионален исторически музей – Бургас). Народните вярвания казват, че тогава по земята се скитат караконджули, вампири, таласъми и самодиви, а хората не бива да излизат от залез до първи петли. Музеят в Бургас брои 12 такива дни, което по наше изчисление прави българския „сезон на духовете“ четири пъти по-дълъг от тридневието около Хелоуин (Библиотека на Конгреса на САЩ, Американски фолклорен център).

Как мозъкът сглобява лице от кора и сянка

Детекторът за лица работи с груб шаблон от две очи над нос и уста, затова реагира на Луната и на дънерите на дърветата (Университет в Сидни). Работа на Университета в Сидни и Националния институт по психично здраве на САЩ от юли 2021 г. показва, че такива лица минават през същия анализ на изражението като истинските. Затова хората преценяват дали въображаемото лице е сърдито или весело. Повече за самото явление има в текста ни какво е парейдолия и защо виждаме лица навсякъде.

Измерванията с магнитоенцефалография на 22 души дават точната хронология (Nature Communications (PubMed Central)). Илюзорното лице е най-близо до истинско около 160 милисекунди след появата на картината, а до около 250 милисекунди мозъкът вече го третира като обикновен предмет. По наше изчисление по данни на тази работа „призракът“ в клоните оцелява около 90 милисекунди след пика си, под една десета от секундата.

Авторите описват система, която предпочита чувствителността пред избирателността (Nature Communications (PubMed Central)). Логиката е еволюционна, защото ползата никога да не пропуснеш истинско лице надвишава цената на фалшивите тревоги (Университет в Сидни). Подробно за мозъчните зони разказваме в как мозъкът открива лице там, където няма никого.

Защо тъмнината засилва уплахата

Психолозите измерват страха и чрез рефлекса на стряскане при внезапен звук. Многоцентрово проучване с 50 юноши на възраст от 13 до 17 години установява, че в тъмно стряскането е по-силно (Университет на Минесота). Ефектът е сходен в трите участващи американски университета, затова авторите приемат тъмнината за надежден начин да се изследва засиленото стряскане при млади хора. По наше изчисление средно по около 17 участници на лаборатория са дали един и същ резултат.

Тук двете открития се срещат. Нашият извод от двете работи е, че нощем тялото е в по-висока готовност, а детекторът за лица продължава да се задейства от всяка двойка тъмни петна (Nature Communications (PubMed Central), Университет на Минесота). Заради това една и съща чепата върба денем изглежда смешна, а нощем прилича на надвесен старец, при това с видимо изражение (Университет в Сидни).

Таласъмът на двора като стара парейдолия

Народните забрани за нощта имат и практична страна, която се вижда през науката. Правилото да не се излиза от залез до първи петли държи хората вкъщи точно в часовете, когато стряскането е най-силно (Регионален исторически музей – Бургас, Университет на Минесота). Защитите също са осезаеми, например чесън, зашит в дрехите, и горящ въглен във водата за къпане на бебето.

Редакцията тълкува тези обичаи като начин страхът да получи действие, вместо човек да се взира безпомощно в сенките. Това е наша хипотеза, не теза на музея. Етнографският материал описва вярванията, без да обяснява произхода им чрез възприятието (Регионален исторически музей – Бургас).

Как да проверите страшното лице в двора

Хелоуинската вечер в събота е удобен повод за нощна разходка с фенерче и за малък експеримент (Библиотека на Конгреса на САЩ, Американски фолклорен център). Насочете светлината отстрани към дърво или ограда и потърсете двете очи и устата от шаблона (Университет в Сидни). После направете крачка встрани. Ако „лицето“ се разпадне, гледали сте парейдолия, а ако остане, вероятно пред вас има нарисувана маска.

Със страхливо дете светнете лампата заедно и сравнете сянката със самия предмет, за да видите, че „очите“ са просто две тъмни петна над трето (Университет в Сидни). Още идеи за занимания има в игрите с очички и парейдолия за деца, където лицата в играчки и бутилки стават забава, а не повод за уплаха. Ако снимате, пазете чуждите дворове и прозорци извън кадъра, а светлината отстрани прави чепатата кора още по-изразителна. Съветите за ъгъл и поверителност са събрани в как да снимаме лица в предметите.

Следващият повод за тихи вечери е Архангеловата задушница, която винаги е в събота преди празника на св. Архангел Михаил (БТА). Точната дата за тази година проверете в църковния календар на храма във вашето населено място. За зимните нощи на караконджулите остават мръсните дни от 25 декември до 6 януари (Регионален исторически музей – Бургас).