Ден на народните будители и лицата на паметниците в бронз и гранит

Денят на народните будители е на 1 ноември. От 1992 г. законът го определя като национален празник и неприсъствен ден за учебните заведения (Министерство на външните работи на България, БТА). Тази година датата се пада в неделя, а цветята по традиция отиват пред паметниците. Затова си струва да се вгледаме в самите лица, които скулпторите са оставили в бронза и гранита.

Накратко: - Празникът е узаконен на 13 декември 1922 г., отменен е през 1945 г. и е възстановен с поправка в Кодекса на труда на 28 октомври 1992 г. (Министерство на външните работи на България, БТА) - Паметникът на Левски в София е открит на 22 октомври 1895 г., висок е 13 метра и е от сив балкански гранит (Уикипедия). - В конкурса за паметника на Цар Освободител италианецът Арнолдо Дзоки побеждава 31 други автори от 12 държави (Уикипедия). - Изследване от Сидни показва, че мозъкът анализира израза на въображаемите лица със същия механизъм като при истинските (Neuroscience News).

От Пловдив 1909 до закона от 1992

Първото честване е в Пловдив през 1909 г. (БТА). Идеята тръгва от група пловдивски учители в края на учебната 1908–1909 г., а Министерството на просвещението я подкрепя неофициално (Министерство на външните работи на България). На 13 декември 1922 г. Народното събрание приема допълнение към Закона за празниците, внесено от правителството на Александър Стамболийски. С указ от 3 февруари 1923 г. цар Борис III закрепва датата.

През 1945 г. празникът е отменен по политически причини (Министерство на външните работи на България, БТА). Честването се подновява на 1 ноември 1990 г., а на 28 октомври 1992 г. 36-ото Народно събрание го връща официално. По наше изчисление по данни на МВнР и БТА празникът прекарва 47 години без официален статут, около два пъти повече от първите си 23 години като узаконен празник.

От 1991 г. Съюзът на учените в България отбелязва деня и като Ден на българската наука (Министерство на външните работи на България). Съюзът на българските журналисти пък го обявява за Ден на българската журналистика.

Ден на народните будители пред паметника на Левски

Левски е обесен на 18 февруари 1873 г. на мястото, където днес стои паметникът в София (Уикипедия). Строежът продължава около 17 години заради липсата на пари и небрежност. Проектът е на чешкия архитект Антонин Колар, а камъка обработва италианецът Абрамо Перучели. По наше изчисление по данни на Уикипедия от екзекуцията до откриването минават 22 години и 8 месеца.

Колоната е висока 13 метра, но лицето на Левски е само в бронзовия барелеф (Уикипедия). Нашият прочит е, че характерът на целия монумент е събран в този малък портрет, а гранитът около него служи като рамка. Барелефът се приписва на Йозеф Страховски, но други източници го дават на австриеца Рудолф Вайр.

Карлово показва съвсем различен Левски. Там Марин Василев го изобразява в цял ръст, а до него реве лъв, символ на българския народ (Welcome.bg). Основният камък е положен на 15 май 1903 г. в присъствието на княз Фердинанд. По наше изчисление това е 30 години след обесването (Уикипедия). В Карлово емоцията не е само в лицето. Голяма част от нея носи лъвът.

Цар Освободител и портретите в релефа

Интерес към конкурса проявяват около 90 творци от 15 държави, а печели Дзоки (Уикипедия). По наше изчисление по данни на Уикипедия до участие стига приблизително всеки трети заинтересован автор, 32 от 90, или около 36%. Основният камък е положен на 23 април 1901 г., паметникът е готов на 15 септември 1903 г., а е открит на 30 август 1907 г.

Императорът е на кон, най-горе, но най-изразителните лица са по-ниско. В централния бронзов релеф богинята на победата вдига меча си и води руски и български войници (Уикипедия). Сред портретите в релефите са Петко Славейков, Стоян Заимов, Иван Вазов и Стефан Стамболов. Под конната статуя всъщност има малка галерия на българското Възраждане.

Паметниците в числа

Източник: Уикипедия, Welcome.bg, БТА (Уикипедия, Уикипедия, Welcome.bg, БТА)

Статуята на Ботев във Враца е от месинг, висока е 9 метра без постамента и тежи около 8 тона (БТА). На 14 март 2025 г. тя е свалена от централния площад заради лошото си състояние и нуждата от реставрация. Таблицата показва и нещо, което често се пропуска. Между събитието и паметника обикновено минават десетилетия, затова лицата са изваяни по снимки, разкази и представи, а не по натура (Уикипедия, Welcome.bg).

Защо мозъкът чете емоция в бронза

Екипът на проф. Дейвид Алейс от Университета в Сидни публикува изследването през юли 2021 г. в научно списание на Британското кралско дружество (Neuroscience News). Участниците оценяват израза на поредица лица по скала от ядосано до щастливо, а истинските лица са смесени с лица в предмети. Оценката за всяко лице се накланя към израза на предишното, а ефектът е по-силен, когато въображаемото лице идва преди човешкото.

Изваяното лице стои точно между двата вида. То не е живо, но е направено нарочно, за да бъде разпознато. Нашият извод е, че скулпторът разчита на същия механизъм, който ни кара да виждаме настроение в контакт или в чайник (Neuroscience News). Повече за това има в материала защо лицата в предметите изглеждат мъжки и с настроение.

Има и една хипотеза, която изследването не е проверявало за скулптури. Щом редът на лицата влияе на оценката, обходът на релефите на Цар Освободител отляво надясно или обратно може леко да промени впечатлението от отделните портрети (Уикипедия, Neuroscience News).

Как да разгледате и снимате паметник за празника

Датата е 1 ноември, а по закон тя е неприсъствен ден за учебните заведения (Министерство на външните работи на България). Тъй като през 2026 г. празникът е в неделя, учителите могат да направят разходката в последния учебен ден преди него. Готова рамка за това има във фотопроекта „Намери лицата в града“.

Снимайте барелефите отстрани, когато светлината пада косо и подчертава скулите и веждите. Високите фигури, като 9-метровия Ботев, се снимат по-добре от разстояние и с малко зуум, отколкото отдолу със широк ъгъл (БТА). Още съвети има в ръководството как да снимаме лица в предметите.

Под снимката на софийския Левски посочете и двете имена, Страховски и Вайр, защото авторството на барелефа е спорно (Уикипедия). Пластмасови очи по паметниците не слагайте, дори за кратко. Къде айбомбингът е безобиден и къде не е, обясняваме в текста айбомбинг без вреди.

Въпроси и отговори

Почивен ден ли е 1 ноември? Законът от 1992 г. го определя като национален празник и неприсъствен ден за учебните заведения (Министерство на външните работи на България, БТА). През 2026 г. датата и без това е неделя.

Кои будители се почитат на този ден? Сред имената, които се споменават, са Паисий Хилендарски, Софроний Врачански и Васил Левски (Министерство на външните работи на България).

Кой е направил лицето на Левски в София? Източниците се разминават. Бронзовият барелеф се приписва на Йозеф Страховски или на Рудолф Вайр (Уикипедия).