Лъвската глава при Ропотамо, скалата, която прилича на лъв

Над десния бряг на река Ропотамо стърчи скала, която наричат Лъвската глава. От подходящия ъгъл профилът ѝ наистина напомня огромна лъвска глава. Според геолози от Минно-геоложкия университет формата е дело на пукнатини и изветряне, а не на човешка ръка (Минно-геоложки университет „Св. Иван Рилски“). Това е добър пример за парейдолия, при която лицето е на животно.

Къде е и какво казват документите

Скалата е на десния бряг на Ропотамо, в местността „Калето“, известна още като „Вълчаново кале“, и е разположена между 60 и 110 метра надморска височина (Минно-геоложки университет „Св. Иван Рилски“). Районът е резерватът „Ропотамо“ на полуостров Буруна, северно от Приморско. Според Борис Вълчев от Минно-геоложкия университет той е една от първите защитени територии в България, от 1940 г. (Българско геологическо дружество, конференция „Геонауки 2014“) В него е и най-високата пясъчна дюна на Балканския полуостров, от ансамбъла на дюните Аркутино.

Туристическият портал Welcome.bg описва образуванието като скала, която прилича на лъвска глава в профил. Порталът свързва мястото с името на Вълчан войвода и затова го наричат и „Вълчаново кале“ (Welcome.bg).

Кога скалата е обявена за природна забележителност, източниците казват различно. Според университетската статия това става със заповед № 1427 от 13 май 1974 г. на Министерството на горите и опазване на природната среда (Минно-геоложки университет „Св. Иван Рилски“). Welcome.bg дава същия ден и месец, но година 1947 (Welcome.bg). Проверихме и официалния Регистър на защитените територии и защитените зони на Изпълнителната агенция по околна среда. В него Лъвската глава няма отделен запис (Изпълнителна агенция по околна среда). Скалата е в резервата „Ропотамо“, а в регистъра резерватът е вписан със заповед за обявяване № 318 от 7 май 1992 г. Затова даваме и двете дати, без да избираме между тях.

През 2003 г. скалата получава досие в Регистъра и кадастъра на геоложките феномени в България (Минно-геоложки университет „Св. Иван Рилски“). По класификацията на геоложките феномени е обект с естетическа стойност, а по българската методика за оценка от 2002 г. има национално значение.

Как пукнатините правят лъв

Според Венелин Желев и Борис Вълчев скалата прилича на огромна лъвска глава, оформена от съчетанието на три главни групи пукнатини в сиенитите на Росенския плутон (Минно-геоложки университет „Св. Иван Рилски“). Пукнатините са разчленили скалите на блокове. После изветрянето, характерно за интрузивните скали, е довършило формата. Авторите го наричат сферично, или „луковично“, защото скалата се лющи на пластове, като лук.

Тоест пукнатините дават чертежа, а изветрянето заоблява ъглите. Лъвът е наша работа: виждаме го, когато погледнем блоковете от подходящия ъгъл.

А защо точно животно? Изследователи от MIT, за които пишем в друга статия, откриват нещо любопитно: детектор за лица започва да „вижда“ лица в предмети много по-добре, след като е дообучен с лица на животни (MIT CSAIL). Дали същото важи за нас, никой не знае, но съвпадението е забележително.

Съседът Бегликташ

Непосредствено на югоизток и юг от резервата е Бегликташ (Минно-геоложки университет „Св. Иван Рилски“). Като археологически обект той е открит през 2003 г. и проучен от екип на бургаския музей. Описван е като мегалитно тракийско светилище. Желев и Вълчев го документират и като геоложки феномен: естествен ансамбъл от сиенитни блокове, оформени на място от същото сферично изветряне. Според тях главната причина за формата на блоковете е първичната напуканост на скалите заедно с ерозията, а човекът само е използвал сътвореното от природата и го е дооформил за своите нужди.

Това е другата половина от същата история. Природата дава очертания, хората им дават смисъл, някъде име и разказ, другаде и обред.

Как да я видите

Най-лесно е отдалеч. Според Минно-геоложкия университет скалата се вижда от шосето Созопол–Приморско и е един от основните обекти при лодковите разходки по реката (Минно-геоложки университет „Св. Иван Рилски“). Кеят за увеселителни лодки е на около 1,6 километра от нея.

Към върха се върви по маркирана пътека. Welcome.bg съветва да не се тръгва без водач: теренът е труден, на места опасен, а наоколо има змии и други животни (Welcome.bg). На самия връх са стените на средновековната крепост Ранули. Геолозите виждат останките им между сиенитните блокове (Минно-геоложки университет „Св. Иван Рилски“).

В резервата има и друга скала с име, което говори за настроение: „Веселата скала“. Тя е на левия бряг на реката, на около 1,8 километра северно от кея, и се издига на 20 метра направо над шосето за Созопол, преди завоя за Аркутино (Минно-геоложки университет „Св. Иван Рилски“). Образувана е от същото сферично изветряне и е обект с естетическа стойност и местно значение. До нея води обозначена пътека. Дали на някого му изглежда весела, оставяме на вас.

Една бележка за посетителите. Авторите на статията от 2013 г. отбелязват, че на тогавашните информационни табла в резервата липсва геоложка информация, и предлагат нови табла и геоложки маршрути (Минно-геоложки университет „Св. Иван Рилски“). Дали това е променено оттогава, не проверихме.

Опитайте сами

Ако обичате скали с имена, прочетете и за Белоградчишките скали, където Мечката, Лъвът и Ученичката си имат собствени легенди. Как да снимате такава скала, за да се види лицето, е в статията Как да снимаме лица в предметите.