Ракът с лице на самурай, легендата и какво казва науката

На гърба на един малък японски рак има шарка, която прилича на намръщено лице на самурай. Наричат го Хейкегани, тоест ракът на Хейке. Според легендата това са душите на воини, загинали в битка през XII век. Има и втора, „научна“ легенда, разказвана в списания и в популярна книга. Тя също не е вярна. Най-ясното ѝ опровержение е в статия на Джоел Мартин (Joel W. Martin), асоцииран уредник по зоология на безгръбначните в Природонаучния музей (Natural History Museum), от списание „Terra“ през лятото на 1993 г. (Природонаучен музей (Natural History Museum), списание „Terra“)

Битката, която роди легенда

През пролетта на 1185 г., в някои източници през март, в други през април, във Вътрешното море на Япония, в малкия залив Дан-но-ура, се провежда морска битка между родовете Хейке и Гендзи (Природонаучен музей (Natural History Museum), списание „Terra“). Британика пише, че в нея се удавя императорът Антоку (Енциклопедия Британика). Според Мартин той е бил само на девет години. Битката слага край на епохата на придворните в Япония и открива епохата на военните водачи, шогуните.

Легендата казва, че загиналите воини на Хейке са се превърнали в раци (Природонаучен музей (Natural History Museum), списание „Terra“). Има картина на Утагава Куниоши (1797–1861), която показва самураи, превръщащи се в раци. Мартин отбелязва, че картината е доказателство за възрастта на легендата: тя вече е била утвърдена преди началото на XIX век. Още по-назад в историята е енциклопедията „Вакан сансай зуе“ от 1716 г., в която същият рак е наречен Такебун-гани или Шимамура-гани, по имена на двама мъже, единият удавен, другият убит. Затова Мартин смята за вероятно, че легендата за рака с човешко лице е по-стара от битката и по-късно е била прикрепена към нея.

Дори червеният цвят на живите раци е бил приписван на Хейке, защото в някои версии на разказа за битката знамената на рода Тайра са червени (Природонаучен музей (Natural History Museum), списание „Terra“).

Лицето на гърба

Ракът е малък. Екземплярът, сниман за статията, е широк само 20,4 милиметра в най-широкото място, „бузите“ на лицето (Природонаучен музей (Natural History Museum), списание „Terra“). Най-големите достигат 31 милиметра. Лицето е образувано от бразди и повдигнати части на черупката.

Името му се променя. Преди това видът е описван като Dorippe japonica. През 1990 г. специалистите Липке Холтхуис и Рей Манинг (Lipke Holthuis, Ray Manning) го преместват в нов род и предлагат името Heikea, в чест на победените воини на Хейке (Природонаучен музей (Natural History Museum), списание „Terra“). Днес базата данни WoRMS приема за валидно името Heikeopsis japonica (von Siebold, 1824), от семейство Dorippidae (WoRMS (Световен регистър на морските видове)). Защо името е сменено още веднъж, обяснява статия в научното списание Zoosystema от 2024 г.: Heikea вече е било заето от име на изкопаем мекотел, затова през 2008 г. Нг и колеги предлагат заместващото Heikeopsis (Zoosystema (Национален природонаучен музей, Париж)). Същата статия напомня, че видът е описан от фон Зийболд през 1824 г. и че според местните жители загиналите в морето през 1185 г. Хейке са се превърнали в раци, които се познават по лицеподобните шарки на черупката. Видът е често срещан в Япония, в плитки води с тинесто дъно, например във Вътрешното море и в залива Ариаке.

Втората легенда: изкуственият отбор

Разказът е следният. Японските рибари хвърляли обратно всеки рак, чийто гръб прилича на човешко лице, особено на лицето на загиналите Хейке. Ядели само раците без лице. След много години „лицата“ станали повече (Природонаучен музей (Natural History Museum), списание „Terra“). Еволюционистът Джулиан Хъксли (Julian Huxley) разказва тази история в списание през 1952 г., а Карл Сейгън я използва в популярната си книга „Космос“ от 1980 г. като пример за силата на изкуствения отбор.

Мартин е категоричен: това е интересно четиво, но не е вярно (Природонаучен музей (Natural History Museum), списание „Terra“). Причините са няколко:

• Браздите не са украса. Те са външни следи от опорни гребени, наречени аподеми, вътре в черупката, към които се прикрепят мускули. Повдигнатите части между браздите дават място за вътрешностите (Природонаучен музей (Natural History Museum), списание „Terra“).
• Такива бразди и гребени има при почти всички раци от семейството Dorippidae, независимо дали живеят край Япония. Според японския карцинолог Туне Сакай поне 17 вида в две семейства в Индо-Западния Тихи океан се наричат Хейкегани.
• В североизточния Атлантик живее далечно свързаният рак Corystes cassivelaunus, чиято черупка има подобни бразди и затова се нарича „маскиран рак“.
• Вкаменелости на раци от това семейство или на близки видове са известни от времена, предхождащи появата на човека.
• Рибарите от Японско море не ядат тези раци. Освен това са твърде дребни, най-много 31 милиметра: не си струва труда да се вадят от мрежите, а още по-малко да се сортират по това дали приличат на лице.

Какво виждаме ние

Лицето е страничен ефект. Черупката е устроена така, че да има опора за мускулите и място за вътрешните органи, а ние в тази подредба познаваме намръщения воин (Природонаучен музей (Natural History Museum), списание „Terra“). Така работи парейдолията: мозъкът ни хваща познатата подредба и дописва историята. При Хейкегани историите са две, и двете човешки.

Но краят е добър. Двамата специалисти, които преименуват рака през 1990 г., избират име в чест на победените воини на Хейке, удавили се в Японско море през 1185 г. (Природонаучен музей (Natural History Museum), списание „Terra“) Така воините наистина са запомнени под формата на раци, а днешното име Heikeopsis пак носи думата „Хейке“.

Опитайте сами

Потърсете снимка на рака отгоре и я погледнете първо нормално, после обърната. Къде виждате вежди и уста? След това опитайте да познаете какво е под всяка вдлъбнатина: мускул или орган. За лицата, които виждаме в колите, прочетете Колите имат лица.