Арчимболдо, художникът, който рисува глави от плодове и книги

През 1590 г. Джузепе Арчимболдо (Giuseppe Arcimboldo) нарисува император Рудолф II като купчина плодове и зеленчуци. Клепачите са шушулки грах, челото е тиква (Smithsonian Magazine). Портретите на владетелите трябваше да са ласкателни, но Smithsonian пише, че Рудолф имал чувство за хумор. Картината, която се пази в шведския замък Скуклостер (Skokloster), е едно от най-известните лица, направени от неща, които не са лица.

Император от плодове и кой е бил художникът

Рудолф е показан като Вертумнус, древния бог на растителността и годишните времена (Smithsonian Magazine). Smithsonian обяснява, че шегата има сериозен смисъл: картината е алегория за силата и хармонията на управлението на Хабсбургите.

Част от картините на Арчимболдо отпътували към Швеция по военен път. Кунсткамерата, личната колекция на династията, била разграбена през Тридесетгодишната война (1618–1648) и немалко негови платна били отнесени там (Smithsonian Magazine).

Арчимболдо е роден в Милано през 1526 или 1527 г.: Smithsonian дава 1526, Британика пише около 1527 (Smithsonian Magazine, Енциклопедия Британика). Умира през 1593 г. отново в Милано. Започва като автор на картони за витражи на миланската катедрала и работи за Хабсбургите повече от 25 години, при Максимилиан II и Рудолф II.

Първите известни „съставни глави“ са подарени на Максимилиан на Нова година 1569 г. Те са два цикъла: „Четирите сезона“ и „Четирите стихии“ (Smithsonian Magazine).

Шеги с ботаническа точност

Картините са пълни с игра на думи. Ухото на „Лято“ е царевичен кочан. Носът и ухото на „Огън“ са огнива, които са символ на династията. „Зима“ носи плащ с монограм „М“, който според Smithsonian е за Максимилиан (Smithsonian Magazine).

Шегите имат и сериозна страна. Историчката на изкуството Лучия Томази Тонджорджи (Lucia Tomasi Tongiorgi) от университета в Пиза казва, че това не е шега, а знание: видовете в платната се разпознават и от научна гледна точка (Smithsonian Magazine). В платната има и екзотични видове, като царевица и патладжан, които добре осведомените зрители знаят като редки култури от Новия свят. Томас ДаКоста Кауфман (Thomas DaCosta Kaufmann) от Принстън го казва така: понякога е само хумор, но хуморът се превръща в нещо сериозно.

Smithsonian цитира италиански приятел на художника, според когото Арчимболдо винаги кроял нещо „капричиозно“, тоест прищевно. Измисля инструмент, подобен на клавесин. Пише стихове. Измисля костюми за придворни представления (Smithsonian Magazine). Максимилиан харесал образите му толкова, че през 1571 г. той и придворните му се облекли като стихии и годишни времена на празник, режисиран от Арчимболдо. Императорът изиграл зимата.

Към това се числи и „Библиотекарят“ от около 1566 г., с брада от метличка за прах и ключове вместо очи. Казват, че изобразява придворния историк Волфганг Лациус (Wolfgang Lazius), автор на около 50 тома (Smithsonian Magazine). Британика изброява книгите сред материалите, от които художникът сглобява портрети (Енциклопедия Британика).

Картини, които мозъкът чете като лица

Най-интересен за любителите на парейдолията е „Обратимата глава с кошница плодове“ от около 1590 г. Тя е натюрморт, но обърната надолу с главата или погледната в огледало, поставено под нея, се превръща в портрет на човек с ябълкови бузи (Smithsonian Magazine). Британика нарича съставните му картини „двойни образи“ (Енциклопедия Британика).

Smithsonian пише, че учените смятат Арчимболдо за повлиян от гротескните измислени фигури на Леонардо да Винчи (Smithsonian Magazine). С Леонардо и съветите му към художниците се занимава статията Какво е парейдолия.

Две изследвания показват какво се случва, когато мозъкът види глава от плодове.

Екипът на Caharel записва мозъчната реакция N170, която е чувствителна към лица. Сравнява естествени лица и предмети с картини на Арчимболдо в изправено и в обърнато положение. При изправените картини реакцията в дясната тилно-темпорална област не се различава от реакцията при естествени лица и е по-голяма, отколкото при предмети. При обърнатите картини тя се свива до нивото на предметите и е по-слаба от реакцията при естествени лица. Според авторите, щом цялостната подредба се развали, картината се обработва като купчина предмети, защото няма самостоятелни черти на лице (International Journal of Psychophysiology).

Втори екип, на Kobayashi, изследва бебета. Само седем- и осеммесечните предпочели значително изправените картини пред обърнатите, а петмесечните и шестмесечните не показали такова предпочитание. Затова авторите смятат, че умението да се разпознава изправената картина като лице се появява около седмия или осмия месец (Journal of Experimental Child Psychology). Как бебетата откриват лица като цяло, четете в статията Виждат ли бебетата лица.

Забравен и преоткрит

Арчимболдо е бил известен приживе, но векове след смъртта му е почти забравен. През XX век, според Smithsonian, художници от Салвадор Дали до Пабло Пикасо са го преоткрили, а самият той е наричан дядото на сюрреализма (Smithsonian Magazine). Британика също пише, че Дали и други сюрреалисти са се възхищавали на двойните му образи (Енциклопедия Британика). Днес серия негови платна в Лувъра е сред най-популярните в колекцията.

Опитайте сами

Потърсете в мрежата „Reversible Head with Basket of Fruit“ на Арчимболдо и я обърнете. После вземете обикновен предмет, например купа плодове, и го наредете така, че от определен ъгъл да прилича на лице. Снимайте го отпред и от другата страна. Работи ли и в двете посоки?