Столици на айбомбинга – къде улиците наистина гледат към нас

Столици на айбомбинга няма като във футболна таблица, но има градове, в които подвижните очи са документирани по-добре от другаде. София е най-подробно описаният пример, а Савана, Бостън и Пензанс показват другата страна на играта – какво става, когато очите попаднат на паметник или на обществен транспорт. Най-сигурното, което може да се каже, е че айбомбингът се е появил през 2000-те години (Wikipedia).

Откъде тръгва картата на айбомбинга

Преди да избираме градове, трябва да знаем откъде е тръгнала играта. Френски художник твърди, че го вдъхновява собственият му проект „Ça Vous Regarde“, а двама датски художници развиват идеята по-нататък (Wikipedia). После се появява и Googly Eyes Foundation, група, която разпространява явлението.

Така че първата „столица“ е по-скоро идея, отколкото град. За самото понятие прочетете какво е айбомбинг, а за организираното раздаване на очи – историята на Googly Eyes Foundation.

София и един упорит човек с лепило

В България основният документиран автор е художник, който живее и работи в София и лепи очи на случайни предмети по улиците (Laughing Squid). През 2017 година националното радио го описва като видеоинженер и бивш журналист в ИТ сферата, вдъхновен от двамата датчани (Българско национално радио).

Тогава той е в играта от около две години и снима предимно в София, макар да носи очи със себе си и другаде (Българско национално радио). Сред обектите му са бетонни колчета, кофи и тръби (WebUrbanist). Целта му е минувачът да се усмихне и да забележи дребен детайл от градската среда.

Три години по-късно американско издание пише за същия проект и цитира публикации от 2018, 2019 и 2020 година (Laughing Squid). По наша сметка по данни на (Българско национално радио) това са около три години последователно документиране от един и същ град, от 2017 до 2020. Според нас точно тази последователност, а не размерът на града, прави София забележима на картата.

Бостън, или как транспортът се присъедини към шегата

Бостън е най-ясният пример за айбомбинг, станал общоградска тема. През април 2024 година двама скорошни випускници организираха шествие на Бостън Комън с искане за очи по влаковете (WVTF).

Транспортната компания се съгласи да сложи очи на пет влака (WVTF). Според нас това е рядък случай, в който шегата получава одобрение от самия собственик на влаковете.

Савана и урокът за статуите

Ако в Бостън очите получиха одобрение, в Савана, щата Джорджия, те получиха полицейско дело. През октомври 2018 година неизвестен човек залепя очи на паметника на генерал Натаниъл Грийн, а градските власти обявяват публично, че това „не е за смях“ (The A.V. Club).

Наказанието зависи от щетите: над 500 долара превръщат простъпката от нарушение в тежко престъпление, а извършителят още не е бил заловен към момента на публикацията (The A.V. Club). Изданието пише и че очите са били свалени, като по всичко личи, че са повредили статуята. Извод от нас: паметникът е най-рисковият обект, защото собственикът е градът, а материалът често е чувствителен.

Затова при публични скулптури правилото е простичко – не ги пипайте. Как да снимате стенописи и статуи в рамките на закона, е обяснено в материала може ли да публикувате снимка на стенопис или статуя.

Какво още показва картата на очите

Пензанс в Англия влиза в историята с по-тиха находка – знак „забранено влизане“ с очи, заснет през март 2021 година (Wikipedia). Рекордният обект пък не е улична шега – Гинес признава най-големия чифт очи, направени през 2019 година.

Източник: Wikipedia, Laughing Squid, БНР, WVTF, The A.V. Club, WebUrbanist (Wikipedia, Laughing Squid, Българско национално радио, WVTF, The A.V. Club, WebUrbanist)

Таблицата не е класация. Тя показва само случаите, които са стигнали до отворени публикации, и не твърди, че други градове имат по-малко очи.

Как да започнете в своя град, без да рискувате

Най-безопасният първи опит е вкъщи: сложете две очи на чайник или кутия и вижте как се променя характерът му. Ако излизате навън, изберете предмет, който е ваш или за който имате разрешение, и очи, които се свалят без следа.

Фотографът може да направи малка серия – един предмет, в различни часове и при различен ъгъл на светлината. Ако обичате да търсите лица в изкуството, погледнете и Арчимболдо, художникът, който рисува глави от плодове и книги.

Преди да излезете с лепило в джоба, проверете местните правила за залепване по улични предмети. Тази справка не може да се получи от самите снимки, затова питайте общината или собственика на предмета.