Усмивки в космоса, от Хъбъл до Марс и Сатурн

В космоса няма лица. Има гравитация и вятър. Има удари и топлина. А ние им гледаме усмивки. Три снимки от ESA и NASA станаха известни именно така: две галактики с усмихната уста, кратер на Марс с очи и усмивка и Пакман върху луна на Сатурн. Всяка има различно обяснение и никое не включва лице.

Усмихнатата леща на Хъбъл

На 9 февруари 2015 г. ESA/Hubble публикува снимка с название „A smiling lens“, „Усмихната леща“. В центъра ѝ две бледи галактики изглеждат като оранжеви очи, а между тях има бяло петънце като нос-копче (ESA/Hubble). Очите са галактиките SDSSCGB 8842.3 и SDSSCGB 8842.4, а линиите на усмивката са дъги, получени от силно гравитационно лещиране.

Обяснението е физика. Масивните структури във Вселената имат толкова силно притегляне, че огъват пространство-времето и действат като космически лещи. Те увеличават и огъват светлината зад себе си (ESA/Hubble). Когато източникът, лещата и наблюдателят са подредени точно и симетрично, огъването образува пръстен, наричан Пръстен на Айнщайн. Именно тази дъга е усмивката. Обектът е в съзвездието Голяма мечка и е изучаван с камерите на Хъбъл WFPC2 и WFC3 като част от проучване на силни лещи. Версия на снимката е обработена от Джуди Шмит (Judy Schmidt) за конкурса „Скритите съкровища на Хъбъл“.

Щастливият кратер на Марс

На източния ръб на ударния басейн Аргир Планиция на Марс е кратерът Гале с диаметър 230 километра, наречен на германския астроном Й. Г. Гале (1812–1910) (Европейска космическа агенция (ESA)). Неофициално го наричат кратерът „щастливо лице“, а лицето е забелязано за пръв път на снимки от мисията „Викинг орбитър 1“ на NASA. Снимките на ESA, които го показват ясно, са направени с камерата HRSC на борда на „Марс Експрес“ и съчетават пет различни орбити. Разделителната способност е 10–20 метра на пиксел, а перспективните изгледи са изчислени от цифрови модели на терена, получени със стереоканалите на камерата. Кратерът е на 51° южна ширина и 329° източна дължина, югозападно от кратерите Вирц и Хелмхолц.

Самата повърхност е друга история. Вътрешността на кратера е оформена от вятъра: има множество дюни и тъмни следи от прашни вихри, които са премахнали светлото прашно покритие (Европейска космическа агенция (ESA)). В южната част са слоеве седименти, а от стените на южния ръб тръгват успоредни дерета. Очите и усмивката са релеф, подреден от светлината и сенките, а не нечии черти. За друго марсианско „лице“ четете в статията Лицето на Марс.

Пакман върху луните на Сатурн

Третата снимка е по-различна, защото не е снимка. Инфрачервеният спектрометър на апарата „Касини“ на NASA е картографирал температурите на луната Мимас на 13 февруари 2010 г. Там топлите области образуват формата на героя от видеоигра Пакман от 80-те години (NASA Jet Propulsion Laboratory). По-късно такава форма е открита и върху друга луна, Тетис, в данни от 14 септември 2011 г.

Когато данните за Мимас излизат през 2010 г., причината е неясна. Учените признават, че не са сигурни какво обуславя разликите в температурата и острите граници между тях (Spaceflight Now). Джон Спенсър (John Spencer) от екипа на спектрометъра казва, че температурите вероятно показват разлики в текстурата на повърхността, нещо като разликата между стар плътен сняг и пресен прах. Друга хипотеза е, че топлината от удара, издълбал кратера Хершел, е стопила повърхностен лед, който после е замръзнал по-гладък и по-студен.

До 2012 г. NASA предлага теория за двете луни: високоенергийни електрони бомбардират ниските ширини от страната на луната, която е обърната напред по орбитата, и превръщат рохкавата повърхност в твърд, уплътнен лед (NASA Jet Propulsion Laboratory). Така променената повърхност се нагрява и изстива по-бавно, подобно на дървена пътека на плажа, която през деня е по-хладна от пясъка, а нощем по-топла. Според теорията Пакманът е следа от електрони.

Числата са смешно студени. Най-топлото място на Мимас е около 95 келвина, тоест около −178 °C, а на Тетис около 90 келвина, около −183 °C (NASA Jet Propulsion Laboratory). В „устата“ на Пакман на Тетис дневните температури са с 15 келвина по-ниски, отколкото около нея. „Топлите“ области са топли само спрямо околностите.

При Тетис формата личи и на снимки във видима светлина, като тъмна лещовидна област, забелязана за първи път на кадър от „Вояджър“ през 1980 г. (NASA Jet Propulsion Laboratory)

Три причини, една усмивка

Любопитно

Общото между трите е окото, което гледа. В дълбокото космическо пространство няма лице, което да ни гледа, и все пак го намираме. За Луната у нас четете в статията Човекът и зайчето в Луната. А ако искате да знаете защо мозъкът така лесно решава, че нещо е лице, прочетете Какво е парейдолия.