От петното до картината, как мастилото ни учи да виждаме

Едно петно на тавана може да е само петно. Но има хора, които са го превърнали в метод. През XVIII век английски учител по рисуване учи учениците си да започват картината от случайно мастилено петно. След него идват германски поет със симетрични мастилени петна и накрая Херман Роршах с десет карти. Това е историята на петното като подтик за въображението.

Козенс и методът на петното

Александър Козенс (Alexander Cozens, 1717–1786) е английски учител по рисуване (Музей „Метрополитън“ (The Met), Енциклопедия Британика). През по-голямата част от XIX век е известен само като бащата на по-прочутия си син Джон Робърт (Tate Britain). През 1786 г. публикува ръководство по рисуване със заглавие „A New Method of Assisting the Invention in Drawing Original Compositions of Landscape“, тоест „Нов метод за подпомагане на изобретателността при рисуването на оригинални композиции на ландшафта“. В него описва метод, който нарича „блотинг“ (blotting), тоест работа с петно.

Според Tate Britain идеята му дошла случайно. Козенс забелязал, че учениците му губят твърде много време в копиране на подробности от гравюри или от природата и забравят общата идея на композицията. Решение намерил, когато сам превърнал в ландшафт случайно петно върху хартията, която ползвал. После леко оцветил лист хартия и го дал на ученик, който го превърнал в ландшафт (Tate Britain).

Методът е в три стъпки (Tate Britain):

1. Първо се прави петно с широк пензел, бързо и без внимание към подробностите. Умът е насочен към общата идея, а ръката се движи свободно (Tate Britain). Петното е с по-черно мастило, за да може да се проследява през рамка или прозрачна лакирана хартия. Козенс съветва да се направят колкото може повече петна едно след друго, а за да са още по-случайни, листът може да се смачка и после да се изглади.
2. После петното се покрива с прозрачна хартия и свободно се проследяват формите и масите, които то подсказва. Всичко ненужно се пропуска, но нищо не се добавя. Фигурите и животните се очертават с молив, а останалото с четка.
3. В третата стъпка се добавя небе, формите се доработват със светлина и сянка и се определят планове, за да се получи дълбочина.

Музеят „Метрополитън“ добавя, че петното не е било напълно случайно. Козенс го описва като плод на случая с малко замисъл (Музей „Метрополитън“ (The Met)). Самите петна никога не са били предназначени да са хаотични: целта им е да стимулират въображението на художника при създаването на образи на ландшафта, основани на традицията на класическата живопис. В книгата има 43 плочи: 16 отпечатани петна, 20 офорта на небе и облаци и 7 плочи, които показват пътя от петно през скица до готова рисунка. Читателите са насърчавани да правят свои петна или да проследят отпечатаните и да ги преработят в рисунка.

По-старата идея

Козенс не е първият. Британика пише за „рисунка с петно“ като за техника, при която случайни петна или други случайни следи по хартията стават основа на рисунката (Енциклопедия Британика). Според същата енциклопедия Леонардо да Винчи е един от първите, които са обяснили стойността на такива случайни следи, в неговия случай петна по стени, като средство да се подбуди въображението на художника и да му се даде основа за композиция. Какво точно е писал Леонардо, четете в статията Какво е парейдолия.

Симетричните петна на Кернер

Следващата стъпка е по-симетрична. Според неврологическа статия от списание на BMJ първият, който публикува симетрични петна, е ексцентричният немски поет и спиритист от XIX век Юстинус Кернер (Justinus Kerner) (Journal of Neurology, Neurosurgery & Psychiatry (BMJ)). Книгата му „Kleksographien“ е написана през 1857 г., но е издадена след смъртта му. В нея има няколко симетрични петна, които приличат на тези на Роршах. Авторът на статията Г. Д. Шот (G. D. Schott) счита за много вероятно, че Роршах е познавал книгата на Кернер.

Роршах и десетте карти

Херман Роршах (1884–1922) издава през 1921 г. монографията „Psychodiagnostik“, в която са включени десетте му карти с мастилени петна (Journal of Neurology, Neurosurgery & Psychiatry (BMJ)). Картите са бели, с размери около 18 на 24 сантиметра, и върху тях са отпечатани безформени, но двустранно симетрични фигури. Пет са в нюанси на сивото и черното, две са в черно и червено, а три са многоцветни. Книгата става известна малко след издаването си, година преди смъртта на автора, а на английски е преведена едва през 1942 г.

Тук ще спрем, защото употребата на картите в психологията е отделна тема, която не разглеждаме. За нашата тема важно е друго: симетрията и неопределеността на петното ни подтикват да търсим лица и фигури.

Сюрреалистите и опитайте сами

Британика отбелязва, че техниката е била използвана и от сюрреалистите, например в рисунките на Макс Ернст (Енциклопедия Британика).

Ако искате да опитате метода на Козенс, вземете лист хартия и го смачкайте на топка, а после го изгладете, както съветва той (Tate Britain). Направете няколко петна с широк пензел и мастило, бързо и без да мислите за подробности. После ги погледнете. Какво виждате: лице, животно, местност? Покрийте най-интересното с прозрачна хартия и проследете само онова, което петното подсказва, без да добавяте нищо. Ако работите с деца, ползвайте измиваема боя. За повече игри с очи и лица прочетете Игри с очички и парейдолия за деца.