Очи на стената: правят ли ни нарисуваните очи по-честни?

Две пластмасови очи на кошчето за боклук ни карат да се усмихнем. Но очите на стената могат да правят и още нещо: да ни накарат да се държим малко по-прилично. Поне така изглеждаше след няколко опита, които станаха известни като ефекта на „наблюдаващите очи“. По-късните проверки обаче показаха, че историята е по-сложна.

Кутията за кафе в една кухня

Първият известен опит е съвсем битов. В кухнята на катедрата по психология в университета в Нюкасъл чаят, кафето и млякото се плащали на доверие: човек пуска пари в кутия и никой не проверява. Над кутията висяла бележка с цените.

Мелиса Бейтсън (Melissa Bateson), Даниел Нетъл (Daniel Nettle) и Гилбърт Робъртс (Gilbert Roberts) сменяли картинката в горната част на бележката всяка седмица в продължение на 10 седмици. Едната седмица там имало снимка на чифт очи, следващата снимка на цветя, и така нататък. Всеки път снимката била различна, за да не се окаже, че действа една конкретна картинка. В кухнята пиели кафе 48 души от катедрата.

Резултатът изненадал и авторите. В седмиците с очите хората плащали средно по 0,417 британски лири на литър изпито мляко, а в седмиците с цветята 0,151 лири. Това е около 2,8 пъти повече, или „почти три пъти“, както пишат авторите в Biology Letters (2006). Количеството изпито мляко служело като мярка за изпитите напитки, защото по-добра мярка просто нямало.

Самите автори изброяват ограниченията: една кухня, малко хора, десет седмици. Никой не е наблюдавал кой плаща, така че обяснението „хората несъзнателно се чувстват наблюдавани“ е тълкуване, а не нещо измерено.

Табели до стойките за колела

Няколко години по-късно двама от авторите проверили идеята навън. В кампуса на същия университет, където всеки може да влезе свободно, през май 2011 г. на три места с много кражби поставили табели 90 на 60 сантиметра: черно-бяла снимка на мъжки очи и надпис „Крадци на колела, наблюдаваме ви“.

Учените сравнили съобщените кражби за 12 месеца преди и 12 месеца след табелите. На трите места с табели кражбите паднали от 39 на 15, с 62%. В останалата част от кампуса обаче те се увеличили от 31 на 51, с 65% (PLOS ONE, 2012). Авторите сами смятат, че най-вероятно кражбите просто са се преместили на места без табели. Очите опазили конкретните стойки, но не непременно колелата в кампуса като цяло.

Какво показват обобщенията

Когато опитите станат много, учените правят метаанализ: събират резултатите и проверяват дали ефектът се запазва. Тук идва предпазливата част.

През 2017 г. Стефани Нортоувър (Stefanie Northover) и колегите ѝ публикуват два метаанализа на опити, в които се мери щедростта, например колко пари човек дава на непознат в икономическа игра, докато наблизо има изображение на очи. Заглавието на статията казва заключението направо: изкуствените знаци за наблюдение не увеличават щедростта. Към това се добавят и опити, които не успели да повторят по-ранните резултати.

През 2019 г. К. Диър (K. Dear), Кевин Дътън (Kevin Dutton) и Е. Фокс (E. Fox) задават друг въпрос: може би очите не ни правят по-добри, но ни спират да правим лоши неща? Те събират 15 експеримента от 13 научни статии с общо 2035 участници, в които се мери антисоциално, тоест лошо поведение. В тези опити изображенията на очи намалявали риска от такова поведение с 35%. За сравнение авторите посочват, че според обзорите камерите за видеонаблюдение намаляват престъпността с около 16%.

Изводът им е, че ефектът при лошото поведение е достатъчно устойчив, за да си струва евтините табели с очи. Резултатът обаче почива на сравнително малко опити, а и опитът с колелата показва колко лесно лошото поведение просто сменя мястото си.

Защо точно очите

Тази част е позната от другите ни статии. Мозъкът открива очи изключително бързо и ги търси първо, когато види нещо, което прилича на лице. Затова и две пластмасови очи превръщат чайника в пингвин. Ако същият механизъм работи и при снимката над кутията за кафе, тя не е нужно да е реалистична: стига да прилича на поглед. Повече за бързината, с която реагираме на лица, има в статията как мозъкът открива лице там, където няма никого.

Тук трябва да сме честни: опитите с наблюдаващи очи използват снимки и рисунки на очи, не пластмасови очи от айбомбинга. Дали две очички на кошчето карат хората да хвърлят по-малко боклук на земята, не знаем. Такова изследване не сме открили.

Ако искате да проверите сами

Ако искате да направите малък опит у дома или в класа, ето как да не се подведете:

• Сменяйте картинките по график. Като в кухнята в Нюкасъл: една седмица очи, следващата нещо неутрално, и така поне няколко пъти.
• Броете нещо конкретно. Пари в кутията, боклук около кошчето, оставени чаши. Впечатлението „май стана по-чисто“ не е измерване.
• Гледайте и съседните места. Ако около кошчето с очите стане по-чисто, а до съседното по-мръсно, най-вероятно боклукът се е преместил, а не е изчезнал.
• Не обещавайте чудо. Ефектът, ако го има, е малък и зависи от мястото, хората и картинката.

И едно напомняне: очите върху общи вещи и обществени места се лепят така, че да не повреждат нищо и да се махат лесно. Как, сме описали в статията за айбомбинг без вреди.