Защо лицата в предметите изглеждат мъжки и с настроение

Попитайте хората за пола на лице, което са видели в предмет, и ще получите странен отговор: най-често „мъжки“. Хората приписват на такива лица и настроение, и възраст. Картофи като този от снимката са сред снимките в опита. Ето какво показват резултатите и какво още никой не знае.

Опитът: 3 815 души и 256 снимки

Сюзън Уордъл (Susan Wardle) и колегите ѝ събрали 256 снимки на предмети с илюзорни лица: картофи, куфари, сладкиши и други. Над 3 800 възрастни американци ги оценявали онлайн. Всеки доброволец преценявал колко лесно вижда лице в снимката, после кое чувство изразява, на колко години изглежда и дали е мъжко, женско или неутрално. В основния опит за всяка снимка имало по 100 оценки (PNAS, 2022).

Четири към едно

Когато оценките били сведени, се получило ясно отклонение:

Оценките на мъжете и на жените били много сходни, а при чернобели снимки резултатът почти не се променил. Името на предмета обяснявало едва около 8,5% от разликите между снимките, значи не е въпрос на „куфарите са мъжки“. Не помогнали и компютърни модели, които търсят „мъжки“ и „женски“ белези в изображението. Авторите стигат до извода, че отклонението е по-скоро в начина, по който мислим за лицето, отколкото в самата картинка (PNAS, 2022).

Защо мъжки?

Отговорът още не е известен. Авторите споменават две възможности. Първата: „лице“ ни навява „човек“, а „човек“ по подразбиране е мъж, докато нищо не подскаже друго. Втората: мъжкото е лицето по подразбиране, освен ако няма белези като мигли или дълга коса, а минималните илюзорни лица такива белези нямат. Затова и Уордъл казва пред Science News, че основната подредба на лице се чете като мъжка и са нужни допълнителни черти, за да се прочете като женска. Тя дава пример с женските емотикони и фигурки от лего, които обикновено имат пълни устни или дълги мигли.

Опитът е в САЩ. Шън Хъ (Sheng He), който не е участвал в изследването, се пита в Science News дали при хора от матриархални общества резултатът би бил същият или обратен. В цитираните източници отговор няма.

Има и добавка при децата. В изследване на същия екип в Cognition (2023) участвали 412 души на възраст от 4 до 80 години. Децата също определяли много от илюзорните лица като мъжки, независимо от собствения си пол. Това подсказва, че отклонението се появява рано. Как деца и бебета откриват лица изобщо, четете в статията Виждат ли бебетата лица.

Настроение без мускули

В същия опит лицата в предметите не били безизразни. Само около 19% от снимките били оценени най-често като неутрални. Най-често изразеното чувство било щастие (при 34% от снимките), следвано от изненада (19%), гняв (14%), тъга (9%), страх (4%) и отвращение (1%). Около три четвърти от снимките били оценени под 30-годишна възраст, а 36% изглеждали като деца до 10 години (PNAS, 2022). Усмихнатият картоф е в добра компания.

Откъде идва настроението, след като предметът няма лицеви мускули? Дейвид Алайс (David Alais) и колеги показали на 17 студенти по 40 снимки на предмети с лице и по 40 на истински лица. Участниците оценявали всяка снимка на скала от „много ядосан“ до „много щастлив“. Оценките за предметите се оказали последователни, въпреки че предметите са съвсем различни. Освен това впечатлението от предишната снимка „полепвало“ по следващата: щом на предишната снимка лицето било усмихнато, следващото изглеждало малко по-усмихнато. Това се случвало и при смесване на истински лица с предмети. Авторите заключават, че обработката на настроение не е вързана за човешките черти на лицето (Proceedings of the Royal Society B, 2021).

Защо е така? Алайс обяснява пред Neuroscience News, че при бързото откриване на лица е по-добре да не пропуснем нито едно, дори с цената на грешки: като обществени същества трябва да преценим не само дали насреща има лице, а и кой е той и какво чувства, приятел или враг.

Какво остава отворено

• В голям онлайн опит илюзорните лица били оценявани като мъжки около четири пъти по-често, отколкото като женски.
• Отклонението не се обяснява с названието на предмета нито с видимите белези на снимките. Авторите предлагат „мъжко по подразбиране“, но не знаят откъде идва.
• Отклонението се среща и при деца, значи се появява рано.
• Илюзорните лица се четат и за настроение, по същия начин като истинските. Как мозъкът ги открива, е в статията Как мозъкът открива лице там, където няма никого, а понятието е обяснено в Какво е парейдолия.