Лица в градски предмети и как мозъкът ги открива зад ъгъла
Лица в градски предмети: какво показват изследванията за бързото разпознаване на физиономии и как да ги уловите с телефона по улицата.

Лица в градски предмети се появяват там, където най-малко ги очакваме: сграда, която сякаш се усмихва, щом завиете зад ъгъла, е сред примерите в лекцията на изследователката Сюзън Уордъл (TED-Ed). Причината е в мозъка ни, не в улицата. Той е настроен да хваща възможни лица толкова бързо, че понякога греши в наша полза.
Накратко: - В експеримент от 2014 г. участниците са съобщавали за лице в около 34,23% от изображенията, които били чист шум (Association for Psychological Science). - Според статия от 2020 г. в Nature Communications измамното лице първо се представя в мозъка като истинско, а в рамките на около 250 милисекунди прилича вече на обикновен предмет (IDEAS/RePEc (Nature Communications)). - Изследване от 2021 г. показва, че мозъкът оценява изражението на лицата в предметите почти както при истински лица (ScienceDaily). - Не всичко е доказано: данните от скенера показват връзка, но не доказват причина.
Какво показва опитът с шума
През 2014 г. екип с водещ автор Ляо Лю публикува в Cortex заглавието „Seeing Jesus in toast“ (в превод „Исус в препечената филийка“). Участниците първо тренирали с лица и букви в шумен фон, а после гледали чист шум в скенер за функционален ядрено-магнитен резонанс (Association for Psychological Science).
Не им казали, че няма нищо. Те сами съобщавали за лице в около 34,23% от картинките и за буква в около 38,27% (Association for Psychological Science). Когато виждали измамно лице, се активирала по-силно областта в дясното полукълбо, известна като лицева област във вретеновидната гънка.
Нашият извод: ако мозъкът може да „намери“ лице в абсолютен шум, една табела с два болта и процеп под тях няма как да остане невинна.
Колко бързо мозъкът решава, че това е лице
Изследването на Уордъл, Таубърт, Тайхман и Бейкър от 2020 г. изследва как мозъкът обработва измамните лица във времето (IDEAS/RePEc (Nature Communications)). Резултатът е, че в началото измамните лица се представят по-близо до истинските лица, отколкото до съвпадащите по вид предмети.
Около 250 милисекунди по-късно картината се променя и предметът вече прилича на обикновен предмет (IDEAS/RePEc (Nature Communications)). Авторите описват това като широко настроен механизъм, който предпочита да улови всяко възможно лице, дори да сгреши, пред това да изпусне истинско.
Затова усмивката зад ъгъла е първото ни впечатление. Втората мисъл идва след това и казва: „Това е просто сграда“.
Защо точно табели, стълбове и контакти
Източниците ни не са изследвали улични табели, затова тук говорим за наш извод, а не за доказан факт. Щом механизмът е широко настроен (IDEAS/RePEc (Nature Communications)), най-често ще ни „гледат“ предмети с две еднакви точки над черта или процеп. Такива са болтове на табела, прозорци на фасада и отвори на електрическо табло.
Лекцията на Уордъл посочва сходни примери от всекидневието: сграда, която се усмихва, и Дядо Коледа в пакет чипс (TED-Ed). Това показва, че материалът няма значение. Достатъчни са формата и разположението.
Мозъкът чете и настроението
Мислите ли, че разпознаването свършва с лицето? Не свършва. Екип от Сидни с водещ автор Дейвид Алайс установява през 2021 г., че мозъкът не изхвърля измамните лица като фалшива тревога (ScienceDaily). Участниците оценявали изражения на скала от сърдит до щастлив, а известното влияние на предишното лице върху оценката на следващото се появявало и при лицата в предмети.
Авторите смятат, че бързото откриване е груб, но полезен компромис, защото пропускът на истинско лице струва повече от погрешния сигнал (ScienceDaily). Това е тяхна интерпретация, а не директно проверена в опита хипотеза.
За фотографа изводът е практичен. Една и съща табела може да изглежда „обидена“ или „доволна“ според ъгъла, а мозъкът ще прочете настроението сам.
Как да ловите физиономии по улицата
Малък опит за следобеда: тръгнете по позната пряка и гледайте само на нивото на очите. След това спрете на всяко кръстовище и погледнете назад. Лицата често се показват при втория поглед, под друг ъгъл.
Снимайте отстрани и отдолу. Така болтът става зеница, а сянката под него се превръща в устна. Ако искате повече идеи за нагласа, прочетете Усмихнати лица в предметите.
Не рисувайте и не лепете нищо по табели, които регулират движението. Те трябва да се четат ясно и да остават непокътнати. Очите върху вече счупени или изоставени предмети са тема на материала Очи върху счупени улични предмети, а защо мозъкът така бързо ги приема за поглед, обяснява опитът от 2020 г. (IDEAS/RePEc (Nature Communications)). За основите на идеята вижте Какво е айбомбинг.
Ако във кадъра попадат хора, снимайте предмета отдалеч или изчакайте да се разчисти. Лицата в предметите са забавни точно защото не са чужди лица.
Какво още не е доказано
Опитът с шума е малък и е проведен с участници от една популация (Association for Psychological Science). Участниците били предупредени, че половината картинки съдържат лице или буква, и това очакване може да е повлияло на отговорите им.
Обяснението за еволюционния компромис също остава интерпретация на авторите (ScienceDaily). Затова не го вземайте за последна дума, а за добра работна хипотеза.
Лекцията на Уордъл е публикувана през юни 2023 г. и е в свободен достъп на страницата на TED (TED-Ed).
Източници
- A Closer Look at the Face in Your Toast — Association for Psychological Science
- Study on shared mechanism for facial expression in human faces and face pareidolia — ScienceDaily
- Rapid and dynamic processing of face pareidolia in the human brain — IDEAS/RePEc (Nature Communications)
- What it means if you can see faces in objects — TED-Ed
Вижте и това
Текстът е на Редакцията на Лица навсякъде. Снимките са със свободен лиценз или наши; източниците са посочени под всяка статия. Редакционна политика · Забелязахте грешка? Пишете ни на kontakt@eyebombing.bg.