Лица в храната: от филийката с Исус до сандвича за 28 000 долара

Яйце на очи с два жълтъка, което ви гледа от чинията. Препечена филийка с „физиономия“ от изгорели петна. Мнозина са ги виждали над закуската си и са ги снимали. Понякога находката стига до новините. Две истории показват как: сандвичът, продаден през 2004 г., и мозъчното изследване от 2014 г., което спечели награда „Игнобел“.

Сандвичът за 28 000 долара

Диана Дайзър (Diana Duyser) е бижутерка от южна Флорида, която работи от къщи. През 2004 г. тя разказа, че около десет години по-рано си направила сандвич със сирене, захапала го и видяла как я гледа лице. Прибрала го в прозрачна кутия с памучни топчета и го държала на нощното шкафче. Твърди, че никога не се е покрил с плесен.

Обявила го в eBay като сандвич с лика на Дева Мария. Сайтът първо свалил обявата с обяснението, че не допуска шеговити стоки, после я върнал, след като се убедил, че продавачката ще спази сделката. През ноември 2004 г. наддаването приключило в понеделник с цена 28 000 долара. Купувач бил интернет казиното GoldenPalace.com, което казало, че ще използва сандвича, за да събира пари за благотворителност, и ще го обиколи по света в рамка. Според Асошиейтед Прес обявата събрала над 1,6 милиона посещения.

Самата Дайзър, баптистка, заявила, че вярва: това е Дева Мария. Добавила и че ще ѝ липсва, защото я е утешавал в труден период. Тук няма какво да оспорваме: вярата на всеки е негова работа. Нашият въпрос е друг: защо историята стана новина навсякъде?

Защо такива истории се разпространяват

Сандвичът от 2004 г. има всичко, което една новина обича:

• Познат образ. Говорителят на казиното Монти Кер (Monty Kerr) казал пред Miami Herald, че сандвичът е част от поп културата, която се разпознава веднага и от всички.
• Необичайна цена. 28 000 долара за половин десетгодишен сандвич с откъсната хапка.
• Купувач с вкус към странното. Според AP до Коледа 2004 г. казиното било похарчило около 108 000 долара за любопитни предмети в eBay само за малко повече от месец, а сандвичът бил тръгнал на турне.
• Огромна публика. Над 1,6 милиона посещения на една обява.

Нищо от това не обяснява обаче защо изобщо човек вижда лице в сандвич. За това трябва да погледнем в мозъка.

Какво казва науката: „Seeing Jesus in toast“

През 2014 г. Jiangang Liu, Jun Li, Lu Feng, Ling Li, Jie Tian и Kang Lee публикуват в списание Cortex статията „Seeing Jesus in toast: neural and behavioral correlates of face pareidolia“. Тя определя парейдолията по лица като привидно възприемане на несъществуващи лица. В увода авторите отбелязват, че хората често съобщават за лице в облаци, за Исус във филийка или за Дева Мария в тортила.

В експеримента няма нито една филийка. Ето как е подреден:

1. Участниците гледали изображения от чист шум: случайно разположени размити петна, превърнати в сива скала. Казали им, че половината изображения съдържат лице. Във втората задача им казали, че половината съдържат буква.
2. Докато гледали, били в скенер за магнитен резонанс (фМРТ), който следи мозъчната активност.
3. Лица се „появявали“ в около 34% от шумовите изображения, а букви в около 38%.

Какво излязло:

• Дясната фузиформена лицева област, част от мозъка, която обработва лица, се активирала по-силно, когато участниците „виждали“ лице, отколкото когато не виждали или когато виждали буква.
• Колкото по-силна била тази активност, толкова по-лицеподобен излизал усреднен образ от отговорите на съответния човек. По същество учените събирали шумовете, в които човекът казвал „виждам лице“, и от тях излизал размазан образ, наподобяващ лице. При задачата с букви излизали размазани букви.
• Освен фузиформената област, анализът на целия мозък показал мрежа, която включва челни и тилно-слепоочни области, специфична за парейдолията по лица.

Авторите заключават, че разпознаването на лица има силен компонент „отгоре надолу“: очакването за лице, което идва от челната част на мозъка, се слива със слабия сигнал от зрителната кора. Те резюмират, че сме предразположени да виждаме лица дори при най-слаб намек за такива (цитат в списание Observer на Асоциацията за психологически науки).

Същата година изследването получи награда „Игнобел“ по неврология с мотив: опит да се разбере какво се случва в мозъка на хората, които виждат лицето на Исус в парче препечен хляб. Наградите „Игнобел“ отличават постижения, които първо разсмиват, а после карат човек да се замисли. Зад тях стоят истински, публикувани изследвания.

Какво не казва изследването

То не казва нищо за вярата и не оценява нито един конкретен образ, нито сандвича на Дайзър, нито нечия филийка. Описва как зрителната система сглобява лице от намек, подобно на онова, което правим всеки ден с облаци, електрически контакти и предните части на колите. За мозъка и лицата пишем по-подробно в отделна статия.

Любопитно

Ако видите лице в закуската си, снимайте, преди да ядете. Не е нужно да се срамувате от находката: изследването описва склонност, която мозъкът има по принцип. Как да я снимате така, че лицето да се вижда, четете в съветите за снимане.