Меню
Лица навсякъде списание за парейдолия

Очите са навсякъде, стига да ги видите

Деца

Хартиени очички с децата в домашна работилница за дъждовен ноемврийски следобед

Как да организирате домашна работилница за хартиени очички с децата: безопасни материали, задачи по възраст и малък опит с мозъка, който вижда лица.

От Редакция на Лица навсякъде Публикувано: 5 мин. четене
Дете и жена с очила майсторят глинени и солени фигурки на дървена маса с бои, четки, ножици и фолио на открито
Снимка: Max Kuznetsov (photographer), Inna Ismailova (producer) / Wikimedia Commons · CC BY-SA 4.0, източник

Хартиени очички с децата се правят за един следобед, а мозъкът на детето ги оценява много по-бързо: според изследване от 2020 г. около 250 милисекунди след като видим предмет с „лице“, мозъкът престава да го смята за истинско лице и го връща към обикновените вещи (Nature Communications (каталог IDEAS/RePEc)). Преди това обаче за кратък миг той реагира на чайника с две очи почти както на човек. Точно този миг превръща дъждовния ноември в добро време за работилница.

Накратко: - Мозъкът първо реагира на „лицето“ в предмета като на истинско и чак после го поправя, около 250 ms по-късно (Nature Communications (каталог IDEAS/RePEc)). - Способността да виждаме лице в прости точки се появява рано: при 10 и 12 месеца в опит с бебета, а при 8 месеца не е доловена (PLOS ONE (каталог IDEAS/RePEc)). - Дребните части, които се побират в цилиндър с размера на гърлото на дете под 3 години, са риск от задавяне (Комисия за безопасност на потребителските продукти на САЩ (CPSC)). - Рисуването на човек с три или повече части на тялото е ориентир за четиригодишните според CDC (Центрове за контрол и превенция на заболяванията на САЩ (CDC)).

Какво се случва в главата на детето при вида на очи върху чайник

Екипът на Сюзън Уордъл, Джесика Таубърт, Лина Тайхман и Крис Бейкър снима мозъчната активност с fMRI и MEG и сравнява истински лица, обикновени предмети и предмети с „лице“ (Nature Communications (каталог IDEAS/RePEc)). В първите мигове предметите с илюзорно лице си приличат със сериозните лица повече, отколкото със съвпадащите им по форма предмети без лице. Авторите виждат в това механизъм, който предпочита да не изпусне нито едно лице, дори с цената на грешки.

За работилницата изводът е прост. Не е нужно детето да рисува добре, защото две точки и черта вършат работа. Нашият извод е, че простите очи се възприемат по-лесно от старателно нарисуваните, защото мозъкът реагира на най-скромния сигнал.

Откога децата виждат лица в точки и петна

Японски изследователи показват на бебета картина с четири петна и контур: две горе като очи, едно долу като уста и още едно за разсейване (PLOS ONE (каталог IDEAS/RePEc)). Звукът с чист тон карал 10- и 12-месечните да гледат по-дълго „устата“, но само когато картината е изправена, а не обърната. При 8-месечните разлика не се появила.

Затова работилницата става и със смесена възраст. Малкият брат или сестра ще харесва лепенето, а по-големият ще измисля характери. Това изследване е върху бебета и не доказва нищо за вкусовете на предучилищните, така че не го смятайте за рецепта за игра.

Как да подредим работилница за хартиени очички

Застелете масата с голям лист и разделете плота на три места: за рисуване, за изрязване и за лепене. Ето какво е нужно: - цветна хартия, стари вестници и картони от опаковки; - флумастери, пастели и детски ножички със заоблени върхове; - изтриваема лепенка, лепило на пръчка и тиксо с ниска залепяща сила за стени и мебели.

Нарисувайте с детето три-четири шаблона: кръг с точка, овал с миглички, око с вежда. Изрежете ги на ръка, а още по-добре позволете на детето да къса хартията на парченца, ако ножицата още не му се удава.

Ако в дома има повече от едно дете, дайте им по тема. Едното прави „кухненски“ очи за чайник, лъжица и тенджера, другото „банджиите“ за обувки и чадъри. Така няма да спорят за един и същи шаблон и ще получите по-различни лица.

Безопасни материали вместо пластмасови очи

Готовите пластмасови очички са забавни, но са дребни. Американската комисия за безопасност на потребителските продукти определя като малка част всичко, което се побира цялото в специален цилиндър, а цилиндърът е с размера на напълно разширеното гърло на дете под 3 години (Комисия за безопасност на потребителските продукти на САЩ (CPSC)). Забраната на малките части важи за продукти, предназначени за деца под 3 години.

Нашето правило за дома е просто: ако в къщата има дете под три години, правете очите само от хартия и ги лепете високо или под надзор. Хартията е по-лека алтернатива и при нея няма нужда да се тревожите, че част от украсата ще се озове в устата. Пластмасови очи оставете за по-големите и ги броете преди и след игра.

Какво може да прави четиригодишно дете

Според CDC милестоуните са неща, които повечето деца, 75% или повече, могат до определена възраст (Центрове за контрол и превенция на заболяванията на САЩ (CDC)). В контролния списък за четиригодишните влиза рисуването на човек с поне три части на тялото. В същия списък няма ножици, така че не бързайте да изисквате чисто изрязване.

Подбирайте задачите по това, което детето харесва. Ако то рисува глава, ръце и крака, може да рисува и очи с вежди. Ако предпочита да къса, оставете го да къса и после да подрежда парченцата върху лист като мозайка. Родителят изрязва само сложните форми и не поправя детските.

Опит с чайника и 250 милисекунди

Когато очите са готови, обиколете къщата. Залепете по два шаблона върху чайник, контакт, купа или кутия и накарайте детето да каже какво е настроението. Сменете веждите и вижте как „лицето“ се ядосва или се радва.

После направете малък опит. Покажете на детето за миг предмет с очи и го попитайте кое е истинско: чайникът или лицето на снимка. Не очаквайте точни резултати, защото това е игра, а не експеримент. Но така разбирате как детето подрежда света, а то се убеждава сам, че мозъкът понякога се лъже.

Ако искате още идеи за деня, за бронзовите и гранитните лица на паметниците има отделна страница за Деня на народните будители. А когато стане суха, излезте на разходка из квартала и потърсете лица в чешмите, вратите и пощенските кутии.

Какво не е доказано за хартиените очи

Няма изследване, което да показва, че работилница с хартиени очички прави децата по-умни или по-креативни. Известно е само какво мозъкът прави при вида на илюзорно лице (Nature Communications (каталог IDEAS/RePEc)) и откога бебетата реагират на подредба от точки (PLOS ONE (каталог IDEAS/RePEc)). Тези факти обясняват защо играта е интересна, но не доказват ползи от нея.

Милестоуните на CDC не са тест за годност и не заместват разговора с педиатър (Центрове за контрол и превенция на заболяванията на САЩ (CDC)). Ако детето ви не рисува човек на четири години, това не е повод за тревога само по себе си. За да е сигурна работилницата, спазвайте правилото за малките части и за децата под три години (Комисия за безопасност на потребителските продукти на САЩ (CPSC)).

Подготовката е лесна: на масата ви трябват само листове и тиксо, така че можете да приготвите всичко в уикенда преди работилницата.

Източници

  1. Rapid and dynamic processing of face pareidolia in the human brain — Nature Communications (каталог IDEAS/RePEc)
  2. Pareidolia in Infants — PLOS ONE (каталог IDEAS/RePEc)
  3. Small Parts — Комисия за безопасност на потребителските продукти на САЩ (CPSC)
  4. 4 Year Online Milestone Checklist — Центрове за контрол и превенция на заболяванията на САЩ (CDC)

Вижте и това

Редакция на Лица навсякъде

Лица навсякъде е малък екип, който работи от София, България. Пишем за парейдолия, възприятие и улично изкуство с очи, като посочваме източника на всеки факт.

За нас · Как работим · Всички материали

Снимките са със свободен лиценз или наши; източниците са посочени под всяка статия. Текстът е на Редакцията на Лица навсякъде. Редакционна политика · Забелязахте грешка? Пишете ни на kontakt@eyebombing.bg.