Как мозъкът открива лице там, където няма никого

Когато от стената ви гледа контакт с изненадан вид, мозъкът не спира да реши дали това е лице. Първо реагира, после уточнява. Какво точно се случва, къде в главата и колко бързо, учените измерват с апарати, които виждат и място, и време. Ето какво са намерили, и къде резултатите все още се разминават.

Къде: зона, която обича лица

През 1997 г. Нанси Канвишър (Nancy Kanwisher) и колеги сканирали с функционален ядрено-магнитен резонанс (фМРТ) мозъка на доброволци, докато те гледали лица и обикновени предмети. В една гънка, фузиформната (fusiform gyrus), намерили област, която реагира по-силно на лица, отколкото на предмети. Открили я при 12 от 15 души и я нарекли фузиформна област за лица (FFA).

Дали същата област се включва и при лица в предмети? Екипът на Сюзън Уордъл (Susan Wardle) показал на участници 96 снимки: 32 предмета от ежедневието, които приличат на лице, 32 подобни предмета без лице и 32 истински лица. В анализа на фМРТ влезли 16 души. Две зони, свързани с лица, FFA и зоната за лица в тилния дял (OFA), различавали илюзорните лица от обикновените предмети. Зоните, свързани с предмети и със сцени, не го правели (Nature Communications, 2020).

Кога: за частица от секундата

Времето се измерва в милисекунди (мс), хилядни от секундата. Три изследвания дават ориентири:

Последният ред е най-любопитен. Мозъкът сякаш вдига тревога, а после я поправя. Авторите предполагат, че първият отговор идва от широко настроен механизъм за откриване на лица, който предпочита чувствителността пред избирателността. Групите са малки: 22 души в МЕГ-частта при Уордъл и само седем в анализа при Хаджикхани, затова числата са ориентир, не закон.

Маймуните също го правят

Парейдолията не е само човешка. В опит на Джесика Таубърт (Jessica Taubert) и колеги петима възрастни макаци резус гледали снимки, показвани по двойки. Сред тях имало 15 предмета с илюзорно лице и 15 подобни предмета без лице. Животните гледали по-дълго предметите с лице, а погледът им се спирал върху „очите“ и „устата“, както при истински лица. Авторите предполагат общ за няколко вида, широко настроен механизъм за откриване на лица (Current Biology, 2017).

Историята става по-сложна през 2024 г. Сайони Шарма (Saloni Sharma) и колеги записали активността на групи клетки в долния темпорален дял при осем макака. Клетките, обичащи лица, наистина отговаряли на илюзорни лица. Но отговорът идвал главно от „очите“, взети поотделно: само „очните“ части на снимката давали около три четвърти от пълния ефект. Цялостна лицеподобна подредба не се оказала необходима. При хората е обратното: сто души оценявали онлайн колко лесно виждат лице, и когато частите на снимките били размесени, оценките рязко падали. Изводът на авторите е, че при макаците клетките следят местни белези, докато хората разчитат на цялостната подредба (Nature Communications, 2024).

Вниманието също вижда лице

Лицето в предмета не е само усещане. В задача за внимание (т.нар. dot-probe) предметите с лице привличат вниманието повече от обикновените, а когато снимките се обърнат наопаки, предимството изчезва. Привличат дори повече от лица на животни и почти колкото човешки лица. Авторите допускат, че част от обяснението е в това, че илюзорните лица изглеждали човекоподобни и имали по-едри очи и уста от истинските (Jakobsen и колеги, 2023). В друг опит при 24 души погледът летял по-бързо към храна с илюзорно лице, но само когато храната била в периферията на зрението (Saurels и колеги, 2024).

Има и следа, че мозъкът ползва същите „инструменти“ за истински и илюзорни лица. Когато участниците многократно виждали предмети, които сякаш гледат в определена посока, преценките им накъде гледа истинско лице се измествали. Ефектът отслабвал, щом от предметите се премахнели лицеподобните черти (Palmer и Clifford, 2020).

Експеримент у дома

Намерете снимка на предмет с лице (има такава в статията за парейдолията) и я обърнете наопаки. Лицето отслабва ли? В цитирания опит предимството на предметите с лице изчезвало при обръщане, но вашето впечатление си остава ваше. Прочетете и защо измислените лица изглеждат мъжки или как две пластмасови очи оживяват чайника.