23 октомври 2026 г.
Лица навсякъдесписание за парейдолия и айбомбинг
Парейдолия

Как мозъкът открива лице там, където няма никого

Мозъкът има зони за лица и реагира на лице в предмет за части от секундата. Какво показват изследванията при хора и маймуни и къде мненията се разминават.

От Редакция на Лица навсякъдеПубликувано: 4 мин. четене
3D-принтиран модел на мозък, гледан отдолу; с червено е оцветена фузиформната гънка (fusiform gyrus), където се намира зоната за лица
Снимка: Mwegrzyn · CC BY-SA 4.0, източник

Когато от стената ви гледа контакт с изненадан вид, мозъкът не спира да реши дали това е лице. Първо реагира, после уточнява. Какво точно се случва, къде в главата и колко бързо, учените измерват с апарати, които виждат и място, и време. Ето какво са намерили, и къде резултатите все още се разминават.

Къде: зона, която обича лица

През 1997 г. Нанси Канвишър (Nancy Kanwisher) и колеги сканирали с функционален ядрено-магнитен резонанс (фМРТ) мозъка на доброволци, докато те гледали лица и обикновени предмети. В една гънка, фузиформната (fusiform gyrus), намерили област, която реагира по-силно на лица, отколкото на предмети. Открили я при 12 от 15 души и я нарекли фузиформна област за лица (FFA).

Дали същата област се включва и при лица в предмети? Екипът на Сюзън Уордъл (Susan Wardle) показал на участници 96 снимки: 32 предмета от ежедневието, които приличат на лице, 32 подобни предмета без лице и 32 истински лица. В анализа на фМРТ влезли 16 души. Две зони, свързани с лица, FFA и зоната за лица в тилния дял (OFA), различавали илюзорните лица от обикновените предмети. Зоните, свързани с предмети и със сцени, не го правели (Nature Communications, 2020).

Кога: за частица от секундата

Времето се измерва в милисекунди (мс), хилядни от секундата. Три изследвания дават ориентири:

Изследване Какво е измерено Какво е намерено
Crouzet и др., 2010 движение на очите към страната с лице най-ранните надеждни движения след 100–110 мс, средно около 140 мс
Hadjikhani и др., 2009 мозъчни записи (МЕГ) при предмети, видени като лица отговор във фузиформната зона около 165 мс, подобен на този при лица; истинските лица имат и по-ранен пик около 130 мс
Wardle и др., 2020 МЕГ при илюзорни лица, обикновени предмети и лица първо отговорът наподобява отговора при лица, в рамките на около 250 мс се доближава до този при обикновени предмети

Последният ред е най-любопитен. Мозъкът сякаш вдига тревога, а после я поправя. Авторите предполагат, че първият отговор идва от широко настроен механизъм за откриване на лица, който предпочита чувствителността пред избирателността. Групите са малки: 22 души в МЕГ-частта при Уордъл и само седем в анализа при Хаджикхани, затова числата са ориентир, не закон.

Маймуните също го правят

Парейдолията не е само човешка. В опит на Джесика Таубърт (Jessica Taubert) и колеги петима възрастни макаци резус гледали снимки, показвани по двойки. Сред тях имало 15 предмета с илюзорно лице и 15 подобни предмета без лице. Животните гледали по-дълго предметите с лице, а погледът им се спирал върху „очите“ и „устата“, както при истински лица. Авторите предполагат общ за няколко вида, широко настроен механизъм за откриване на лица (Current Biology, 2017).

Историята става по-сложна през 2024 г. Сайони Шарма (Saloni Sharma) и колеги записали активността на групи клетки в долния темпорален дял при осем макака. Клетките, обичащи лица, наистина отговаряли на илюзорни лица. Но отговорът идвал главно от „очите“, взети поотделно: само „очните“ части на снимката давали около три четвърти от пълния ефект. Цялостна лицеподобна подредба не се оказала необходима. При хората е обратното: сто души оценявали онлайн колко лесно виждат лице, и когато частите на снимките били размесени, оценките рязко падали. Изводът на авторите е, че при макаците клетките следят местни белези, докато хората разчитат на цялостната подредба (Nature Communications, 2024).

Вниманието също вижда лице

Лицето в предмета не е само усещане. В задача за внимание (т.нар. dot-probe) предметите с лице привличат вниманието повече от обикновените, а когато снимките се обърнат наопаки, предимството изчезва. Привличат дори повече от лица на животни и почти колкото човешки лица. Авторите допускат, че част от обяснението е в това, че илюзорните лица изглеждали човекоподобни и имали по-едри очи и уста от истинските (Jakobsen и колеги, 2023). В друг опит при 24 души погледът летял по-бързо към храна с илюзорно лице, но само когато храната била в периферията на зрението (Saurels и колеги, 2024).

Има и следа, че мозъкът ползва същите „инструменти“ за истински и илюзорни лица. Когато участниците многократно виждали предмети, които сякаш гледат в определена посока, преценките им накъде гледа истинско лице се измествали. Ефектът отслабвал, щом от предметите се премахнели лицеподобните черти (Palmer и Clifford, 2020).

Експеримент у дома

Намерете снимка на предмет с лице (има такава в статията за парейдолията) и я обърнете наопаки. Лицето отслабва ли? В цитирания опит предимството на предметите с лице изчезвало при обръщане, но вашето впечатление си остава ваше. Прочетете и защо измислените лица изглеждат мъжки или как две пластмасови очи оживяват чайника.

Източници

  1. Kanwisher, McDermott и Chun, Journal of Neuroscience, 1997: The fusiform face area: a module in human extrastriate cortex specialized for face perception
  2. Wardle, Taubert, Teichmann и Baker, Nature Communications, 2020: Rapid and dynamic processing of face pareidolia in the human brain
  3. Hadjikhani, Kveraga, Naik и Ahlfors, NeuroReport, 2009: Early activation of face-specific cortex by face-like objects
  4. Crouzet, Kirchner и Thorpe, Journal of Vision, 2010: Fast saccades toward faces: face detection in just 100 ms
  5. Taubert и др., Current Biology, 2017: Face pareidolia in the rhesus monkey
  6. Sharma, Vinken, Jagadeesh и Livingstone, Nature Communications, 2024: Face cells encode object parts more than facial configuration of illusory faces
  7. Jakobsen, Hunter и Simpson, Attention, Perception & Psychophysics, 2023: Pareidolic faces receive prioritized attention in the dot-probe task
  8. Saurels, Peluso и Taubert, Scientific Reports, 2024: A behavioral advantage for the face pareidolia illusion in peripheral vision
  9. Palmer и Clifford, Psychological Science, 2020: Face pareidolia recruits mechanisms for detecting human social attention
  10. UNSW Sydney, 2020: Why the brain is programmed to see faces in everyday objects

Лица навсякъде е независимо списание и не е свързано с проекта „Eyebombing Bulgaria“ или с неговия автор. Снимките са със свободен лиценз или наши; източниците са посочени под всяка статия. Редакционна политика · Забелязахте грешка? Пишете ни на kontakt@eyebombing.bg.